Пък и ти не ме съжалявай прекалено много, Луций Корнелий. Както разбираш, ще има кой да се грижи за старите ми кокали. Гражданите на Смирна вече са ми гласували щедра пенсия, ще си имам и къща, и добра прислуга. А пък, от друга страна, в рода на Рутилиите има други, по-добри от мен, които тепърва ще създават главоболия на съгражданите си — синовете ми, племенниците ми, да не говорим за далечните ми братовчеди от фамилията на Рутилий Лупите. Ще трябва да си сложа гръцка хламида и гръцки сандали, защото ми е забранено повече да нося римска тога. Между другото, Луций Корнелий, когато се връщаш у дома, не би ли отделил малко време да ме посетиш в новото ми жилище в Смирна? Предполагам, че ако не друго, то изгнанието ми ще има поне една хубава страна — случи ли се някой мой приятел да пътува из източната половина на Вътрешно море, просто не мога да си представя как няма да се отбие да ме види!
Реших да започна да пиша сериозно. И то не наръчници по военна логистика, тактика или стратегия. Не, смятам да стана животописец. Ще започна на първо време с биографията на някой си Прасчо Метел Нумидик. Отсега съм си наумил да не пропусна нито една подробност, за която се сещам; мило ми става, като си представя как ще скърца със зъби Прасчо Младши, докато чете произведението МИ. А след това ще се спра на славните деяния на Катул Цезар, обръщайки специално внимание на размирните събития, които може би са се случили нагоре по течението на река Атезис, когато кимврите искаха да превземат Тридент. Ще бъде забавно! Така че, ела да ме видиш, Луций Корнелий! Ще имам нужда от сведения, които само ти можеш да ми дадеш!“
Сула никога не се беше чувствал особено привързан към Публий Рутилий Руф и все пак, когато остави дългия свитък на писалището си, очите му се бяха изпълнили със сълзи. Той дори тържествено се зарече, че един ден, когато стане най-великият човек на света и никой повече не му оспорва мястото на Пръв сред римляните, ще се постарае хора като Цепион и Филип да си получат заслуженото. Както и онзи самонадеян конник Секст Перквициен.
Когато обаче на вратата се показа малкият Сула, придружен от Морсим, баща му отдавна бе избърсал сълзите си и спокойно размишляваше за предстоящото пътуване.
— Готов съм — рече Сула на Морсим. — И все пак, напомни ми, преди да тръгна, че първо трябва да се отбия в Смирна. Трябва да се видя с един стар приятел, който много обича да го осведомяват какво се случва по света.
4
Докато Луций Корнелий Сула пътуваше на изток, Гай Марий и Публий Рутилий Руф успяха да прокарат закон, премахващ установените с лекс Лициния Муция специални съдилища. Марк Ливий Друз беше силно въодушевен от постигнатото.
— Мисля, че това ще оправи нещата — сподели той пред Марий и Рутилий Руф скоро след като законът им влезе в сила. — В края на тази година ще се кандидатирам за народен трибун, а още от началото на следващата на свой ред ще прокарам, ако трябва със сила, в плебейското събрание законопроект, даряващ с римско гражданство всички жители на Италия.
Но и двамата го изгледаха с известно недоверие, сякаш им се струваше съмнително младежът да успее в намеренията си. Никой обаче не посмя да му възрази на глас. Ако не друго, то поне Друз не рискуваше нищо да опита. Затова пък той горчиво се лъжеше, ако смяташе, че за няколко месеца Рим ще омекне дотолкова, че да се вслуша в думите му. След като тъй и тъй специалните съдилища бяха премахнати, никой нямаше да даде пукната пара за италийските си съседи. Римският народ бе сторил вече достатъчно, за да докаже своето великодушие.
— Марк Ливий, ти вече си бил едил, защо не се кандидатираш направо за претор? — подхвърли Рутилий Руф. — Убеден ли си, че ти се иска да си блъскаш главата в плебейското събрание? Квинт Сервилий Цепион със сигурност ще се бори за преторски мандат, в негово лице ти ще имаш опасен противник, дарен при това с империум. Не само това, но Филип възнамерява отново да се яви на консулските избори, а ако ги спечели — което е твърде вероятно, защото на гласоподавателите вече им е дотегнало всяка година да го гледат с тога кандида, — ще имаш да се бориш едновременно с един консул и с един претор. Заемеш ли трибунския пост, Филип и Цепион ще ти пречат.
— Знам, така е — съгласи се Друз. — И все пак вече съм решил да се кандидатирам за народен трибун. От вас само искам да не казвате на никого. Имам си план как точно да се добера до целта си и нека хората мислят, че съм се решил да се състезавам в последния момент.