— Ами оная, шпионката? Сервилия?
— О, тя е тиха, сдържана, много послушна. Но те предупреждавам, Квинт Попедий, не й вярвай! Завинаги ще си остане противна като баща си — поклати тъжно глава Друз.
Силон го изгледа изпитателно с жълтеникавите си очи.
— Има ли изобщо някое от децата, което да харесваш?
— Сина си, Друз Нерон. Голям сладур. Макар че вече доста е пораснал, навърши осем години. За съжаление не е толкова интелигентен, колкото добродушен. Навремето казвах на жена си, че не е разумно да осиновяваме пеленаче, но тя толкова искаше да си има бебе, че най-накрая се съгласих. Малкият Цепион също ми харесва, но така и не мога да повярвам, че е от Цепионите. Та той е одрал кожата на Катон Салониан, да не говорим, че си приличат с малкия Катон. Лила е добро дете, също както и Порция. Но пък и аз никога не съм можел да чета мислите на малките момичета.
— Не унивай, Марк Ливий! — усмихна се приятелски Силон. — Един ден всичките ще пораснат. Ще станат зрели мъже и жени и тогава ще си в пълното си право да ги мразиш или обичаш според това, кое от двете заслужават. Защо не ме заведеш да ги видя? Да ти кажа честно, много съм любопитен да видя този „лешояд“, както и малката издайница. Колко жалко, че човек винаги проявява по-голям интерес към онези си събратя, които са доказали несъвършенството си.
Денят мина в приятелски разговори за това и онова и едва на другата сутрин двамата се заеха да обсъдят положението в Италия.
— Възнамерявам в началото на ноември да се кандидатирам за народен трибун, Квинт Попедий — заяви Друз.
Силон чак примигна, което беше непривично за един марс.
— След като вече си бил едил? — не разбираше той. — Редно би било да се целиш направо към преторството.
— Което бих могъл да сторя още сега — съгласи се невъзмутимо приятелят му.
— Тогава защо? Народен трибун? Предполагам, че не ти е хрумнало да даваш пълно римско гражданство на цяла Италия!
— Напротив, точно това смятам да направя. Търпеливо изчаквах, сгодния момент, Квинт Попедий, боговете ми са свидетели, че съм търпелив човек! Трябва да се действа, докато хората все още добре си спомнят събитията около лекс Лициния Муция, по-добра възможност няма да ми се отвори никога. А пък ти ми кажи кой друг от членовете на Сената би могъл да се радва на такива аукторитас и дигнитас, на каквито ще мога да разчитам аз като народен трибун… Вече са изминали десет години от първото ми стъпване в Сената, почти двайсет, откакто станах глава на семейство, имам неопетнена репутация, единственото, в което могат да ме обвинят, е отдавна изявеното ми желание да се даде всеобщо римско гражданство на италийците. Бях плебейски едил и организирах запомнящи се игри. Състоянието ми е внушително, посещават ме цели тълпи клиенти, всички римляни ме знаят и уважават. Затова явя ли се на изборите, всички в града ще знаят, че го правя, тъй като съм принуден от някакви много сериозни обстоятелства. Имам славата на добър адвокат, както и на добър оратор. В продължение на десет години обаче бях принуден да мълча в Сената, идва ми времето да се поразприказвам. В съда е достатъчно само да се спомене името ми и слушателите се тълпят. Вярвай ми, Квинт Попедий, щом реша да се явя на изборите за народни трибуни, цял Рим — от най-висшите до най-низшите му обществени прослойки, ще знае, че имам сериозни основания за това.
— Не ще и съмнение, че ще бъде голяма сензация — изду бузи Силон. — Но не мисля, че това ще ти помогне особено за крайния успех. По-добре ще е да се кандидатираш за претор, сега, когато ти е времето, а две години по-късно да се състезаваш и за консулското място.
— Консулският стол не е за мен — възрази му решително Друз. — Законите, които смятам да прокарам, трябва да минат през плебейското събрание, затова аз самият трябва да бъда избран за народен трибун. Ако опитам да внеса законопроектите си в качеството си на консул, трибуните веднага ще му наложат вето. Но ако сам стана трибун, ще държа колегите си много по-изкъсо, отколкото би си го позволил един консул. А понеже сам ще се ползвам с правото на вето, на свой ред ще мога да сложа прът в колелата на всеки консул. В крайна сметка ще имам възможност да се пазаря. Навремето Гай Гракх се е хвалел, че е съумял да използва положението си на трибун по-добре от всеки друг, но имаш думата ми, Квинт Попедий, че и неговото няма да струва нищо в сравнение с делата, които аз ще извърша. Вече съм в зряла възраст, имам опит, имам клиентела и обществено влияние. А най-вече разполагам с цяла законодателна програма, която се занимава с много повече въпроси от този за всеобщото гражданство. Имам амбициите коренно да променя обществените порядки в Рим.