— Нека Великата змия, която ни дарява със светлина, бди над теб и ръководи делата ти, Марк Ливий — рече Силон. — Друго не знам какво да ти кажа.
Непоколебимостта в очите на приятеля му и поведението му ясно подсказваха, че той искрено вярва на думите си.
— Квинт Попедий, крайно време е. Не мога да се примиря с мисълта, че някой ден Рим и Италия ще започнат война — нещо, което, подозирам, ти и приятелите ти готвите от години. Ако наистина тръгнете по пътя на противопоставянето, ще изгубите. Ще изгуби и Рим, нищо че ще излезе краен победител от двубоя. Никога досега Рим не е губил война, приятелю. Битки — да. И нищо чудно, ако избухне война, в началото превесът да е на страната на Италия, най-малкото, защото римляните и не предполагат какви са истинските й възможности. Но войната ще бъде спечелена от Рим, защото Рим печели винаги! С тази разлика, че това ще бъде една твърде скъпа победа. Да се замислим само за икономическите последици. Знаеш не по-зле от мен древната истина, че не трябва никога да водиш война на собствена земя — нека враговете ти усетят тежестта й на гърба си.
Друз се пресегна през писалището и сграбчи Силон за ръката.
— Вслушай се в думите ми, Квинт Попедий, нека нещата бъдат такива, каквито аз ги виждам! Нека вървим по пътя на мира и на здравия разум. Само така можем да постигнем нещо.
Силон му кимна в знак на съгласие — не от любезност, а напълно искрено, което личеше от прямия му поглед.
— Скъпи Марк Ливий, можеш да разчиташ на пълната ми подкрепа във всички свои начинания! Превърни намеренията си в дела! Това, че лично аз не виждам как ще успееш, не бива да те тревожи излишно. Навярно ще е нужно някой с твоето обществено положение да постави веднъж завинаги въпроса на дневен ред, иначе никой в Италия няма да знае с увереност до каква степен римляните са против разпространението на гражданството из Италия. Време е да си призная, че цялата онази работа с подправянето на преброителните списъци беше пълна глупост. Не мисля дори, че някой от нас е вярвал особено в успеха, целта беше по-скоро римският Сенат и народ най-сетне да разберат какви са настроенията сред съседните им народи. Но за голямо съжаление вместо крачка напред, направихме две назад. Същото може да се каже и за вас, римляните. Затова постъпи, както смяташ за добре! Италия ще стори всичко по силите си, за да ти помогне. Имаш тържественото ми обещание за това.
— Добре ще е, ако цяла Италия влезе един ден в моята лична клиентела — подметна като на шега Друз и сам се засмя на думите си. — Веднъж само да дам пълни граждански права на италийците, всеки един от тях би трябвало да се чувства обвързан в клиентни отношения с мен, неговия благодетел. А щом разполагам с гласовете на цяла Италия, то тогава никой в Рим не би могъл думичка да ми каже!
— Разбира се, Марк Ливий — рече Силон. — Цяла Италия би се считала твоя клиентка.
Друз присви устни, за да не издаде радостните чувства, които го обзеха отвътре.
— Звучи добре, но не виждам на практика как би могло да стане.
— Ами много лесно! — възрази му Силон. — Необходимо е само аз, Гай Папий Мутил и останалите, които са застанали начело на народите си, да убедят съплеменниците си да положат клетва пред теб. Всеки италиец ще се закълне, че ако успееш да го дариш с римско гражданство, ще ти е верен до гроб.
Загледа учудено приятеля си, сякаш не можеше да проумее думите му.
— Клетва ли казваш? Но дали италийците биха положили такава клетва?
— Ще я положат, но при единственото условие тя да засяга тях самите, а не децата и внуците им — увери го той.
— На мен децата не ми трябват — замисли се Друз. — Нужно ми е няколко години време и масова подкрепа сред народа. Доколкото разбирам, мога да разчитам и на едното, и на другото!
Цяла Италия — негова клиентела! Това беше мечтата, която неизменно бе спохождала всеки римски благородник — да разполага с цели легиони от лични клиенти. Станеше ли наистина така, че цяла Италия да се признае за негова клиентела, повече нищо не можеше да му попречи.
— Клетвата ще я получиш, когато му дойде времето, Марк Ливий — прекъсна му мислите Силон. — Напълно си прав да желаеш всички италийци за свои клиенти, защото всеобщото римско гражданство ще е само едно начало. — Той се засмя високо, гърлено. — Какъв триумф! Човек да стане пръв сред римляните, не — пръв сред всички италийци, и то единствено по волята и с помощта на хора, които до този момент нямат каквото и да е влияние над обществения живот в Рим. — Издърпа ръката си от пръстите на приятеля си. — А сега ми кажи как смяташ да успееш.