Дървената конструкция, до която се стигаше по трийсет и пет разграничени с въжета алеи, следваше контура на трибуните и криеше най-долните им редове. Алеите тръгваха от самия център на Кладенеца и се изкачваха шест стъпки нагоре до дървеното скеле, на което чакаха трийсет и пет коша. Всеки един гласоподавател трябваше да тръгне от отсрещния край на трибуните, да премине цялото пространство, отредено на трибата му, и да се яви под рострата, за да хвърли гласа си в коша. За целта кустодиите му подаваха восъчна таблица, той се спираше, колкото да изпише, които имена сметне за добре, преминаваше по дървената дъска пред трибуната и пускаше таблицата в коша. Онези, които проявяваха искрен интерес към изборите и за целта дори си обличаха празничните тоги, оставаха до края на процедурата и чакаха да чуят резултатите от преброяването. Затова и във време на избори Форумът се превръщаше в огромна поляна за излет, където гражданите сядаха да си изядат закуската, да се посмеят и да изчакат обявяването имената на новите трибуни.
През цялата тази дълга процедура действащите народни трибуни стояха в задния край на рострата, новите кандидати пред тях, а председателят на действащата колегия правеше компания на консула — наблюдател на специалната пейка, сложена най-отпред на трибуната. Оттам и двамата можеха спокойно да наблюдават всичко, което се случва на избирателната арена.
Някои триби — особено четирите градски — бяха представени от по няколкостотин души, докато други включваха по десет-двайсет. И все пак в общото гласуване всяка триба имаше право на един глас, който се определяше от мнозинството нейни членове. Оказваше се, че далечните селски триби, представени от по една-две дузини избиратели, можеха да влияят много по-силно върху резултатите, отколкото многобройните им градски съперници.
Понеже един кош побираше не повече от стотина таблици, щом се напълнеше догоре, го издърпваха настрани, а на негово място слагаха празен. Броенето протичаше под погледа на консула — наблюдател, който през цялото време следеше действията около преброителната маса, сложена на отделна площадка точно в краката му. Самото броене се извършваше от трийсет и петимата кустоди, всеки от които беше толкова зает, колкото и хора бяха гласували в трибата му.
Изборите привършиха окончателно около два часа преди залез-слънце. Консулът — наблюдател обяви резултатите на останалите да чакат докрай граждани, които отново заизпълваха Кладенеца на комициите. С негово съгласие резултатите биваха обнародвани на парче пергамент, закачено отзад на рострата, така че да се вижда откъм Форума. Така в продължение на няколко дни всеки по-любопитен можеше да се осведоми за новоизбраните народни трибуни.
Марк Ливий Друз беше новият председател на колегията, след като беше спечелил гласуването в повечето от трибите — в действителност и трийсет и петте триби го бяха споменали сред своите избраници, което се случваше твърде рядко. Сред избраниците бяха гореспоменатите Миниций, Сестий и Сауфей, както и още шестима римляни, толкова неизвестни и невдъхващи доверие, че народът едва ли щеше да запомни имената им. Пък и се оказа, че няма и за какво да ги помни, след като никой от тях не направи нищо достойно за отбелязване през целия си мандат, започнал на десетия ден от декември, сиреч един месец след изборите. Разбира се, Друз беше по-скоро доволен, че нямаше достойни противници в колегията.
Колегията на народните трибуни се събираше в Базилика Порция, на приземния етаж, в едно широко помещение, обърнато към сградата на Сената. Залата беше почти празна, между множеството дебели и грубо издялани колони се виждаха само няколко сгъваеми стола, които представляваха, цялото обзавеждане; понеже Базилика Порция беше най-старата в града, и архитектурата й беше от най-странните. В дните, когато нямаше насрочени заседания на плебейското или народното събрание, народните събрания се събираха на това място, за да изслушват просителите, които идваха да ги занимават с жалбите, предложенията и молбите си.
Друз установи, че очаква с нетърпение тъкмо това си задължение, но още повече първата си реч, която щеше да произнесе пред Сената. От самото начало беше сигурен, че ще се сблъска със съперничеството на висшите магистрати, защото Филип все пак се беше добрал до куриатния стол — макар и след Секст Юлий Цезар, първия от фамилията на Юлиите добрал се до консулство в последните четиристотин години. Цепион пък беше избран за претор, нищо че тази година преторите бяха по изключение осем, а не шест; случваше се и друг път, когато Сенатът реши, че шестима претори няма да успеят да се справят с положението, народното събрание да избере осем. Тази година беше точно такава.