От самото начало на речта си Друз не бе помръднал от мястото, което си бе избрал. И сега не се помести нито крачка. Само при споменаването на името на Гай Марий мнозина от сенаторите отново се бяха навъсили, самият Марий обаче седеше невъзмутим на стола си на предния ред, сякаш искаше със самото си държание да докаже, че не е кой да е. Срещу Марий на втория ред седеше бившият претор Луций Корнелий Сула, който скоро се бе завърнал от Киликия и затова слушаше с огромен интерес младия си колега.
— Всичко това обаче не е в пряка връзка с най-голямото зло, от което трябва да се отървем възможно най-скоро — държавната земя в Италия и Сицилия. Нещо трябва да се направи! Защото докато злото е пред нас, назначени отци, то нашият морал, нашето чувство за достойнство, най-общо казано нашите мос майорум ще бъдат подлагани на постоянни удари. В момента целият италийски агер публикус се държи настрана от нас и от конниците, принадлежащи на първата класа, които се интересуваме най-вече от отглеждането на добитък. Сицилийската държавна земя пък принадлежи на неколцина свръхбогати земевладелци, които предпочитат да стоят тук, сред нас, и да поверяват делата си на никому непознати роби и надзиратели. Мислите ли, че това може да се нарече стабилно положение? Ако мислите, трябва да знаете следното: откакто Тиберий и Гай Гракх пуснаха ябълката на раздора сред нас, и италийският, и сицилийският агер публикус само чакат да сменят владелците си, затова и днес всеки, който се ползва от такава земя, гледа да получи възможно най-много от нея, преди да са му я отнели. Дали бъдещите ни пълководци ще се покажат толкова почтени, колкото Гай Марий, за да не настаняват войниците си ветерани на италийска земя? Дали бъдещите народни трибуни ще бъдат почтени? Толкова ли ви се струва невъзможно да се роди някой нов Сатурнин, който да спечели бедните с обещания за земи в Етрурия и Кампания, в Умбрия и Сицилия? Дали бъдещите плутократи ще бъдат почтени? Няма ли да им хрумне да разширят още повече сегашните си владения, да ги разширяват, разширяват, докато един ден не се окаже, че половината обработваема земя на Италия и Сицилия се държи от двама или трима души? Защото какъв е смисълът да наричаме тези земи държавни, щом като държавата се отказва да ги ползва, а пък онези, които я управляват, могат да правят каквото си искат с нея.
Друз си пое дълбоко въздух, разкрачи се, за да стои по-стабилно, и се хвърли в атака.
— Да се освободим от държавната земя! Това е, което ви казвам. Нека просто зачеркнем от документите всякакви държавни земи в Италия и Сицилия! Нека имаме смелостта да сторим, което трябва, преди да е станало твърде късно. Нека разделим целия агер публикус на дребни парцелчета и ги подарим на бедните, на онези, които заслужават подобен жест, на ветераните от легионите и на тези, които тепърва ще се записват в армията. Нека започнем с най-богатите сред нас, с най-големите аристократи. Нека те първи получат своите десет югера от държавната земя. След тях и всеки друг римски гражданин ще получи полагащия му се дял. За някои от нас това е капка в морето, за други тези десет югера ще са единственото, което притежават. Да раздадем агер публикус! Да го раздадем до последното късче земя! Нека не оставим на наследниците си нищо от онова, с което най-злонамерените от тях биха ни унищожили — нас, нашата класа, нашето богатство. Не им оставяйте нищо, за което да се хванат! Аз вече съм се зарекъл да постигна замисленото, назначени отци, знайте, че ще устоя на думата си! Само блата и тресавища ще оставя в държавната земя. Не мислете, че го правя от съчувствие към бедните! Не мислете, че толкова съм се развълнувал от съдбата на ветераните — пролетарии! Не мислете, че ме е грижа дали всички вие и събратята ви конници експлоатирате, както трябва, дяловете си от агер публикус! Това, което ме накара да изляза днес пред вас, е дълбокото ми убеждение, че някой ден именно държавната земя ще прати Рим в пропастта — дали защото някой пълководец ще се полакоми да възнагради по-щедро войниците си, дали защото на някой демагог ще му се ще да се окичи със славата на Пръв сред римляните, дали защото двама-трима плутократи ще се наговорят да си поделят цяла Италия и Сицилия!