Сула сбърчи вежди в недоумение.
— За какви семейни проблеми говориш?
— Синът ми и дъщеря ти — обясни с две думи Марий, без дори да се опитва да бъде тактичен. — По всичко изглежда, че двамата са се харесали. Но покойният Цезар твърдо бе заявил, че братовчедите не бива да се женят помежду си. Трябва да призная, че напълно споделям мнението му. Това обаче не е попречило на децата ни да си дадат куп обещания.
Сула остана шокиран. Никога през живота си не бе и помислял за подобна връзка. Освен това отдавна бе престанал да контактува с дъщеря си и не бе имало кога да научи за запознанството й с малкия Марий.
— О-хо! Както съм ти повтарял от години, Гай Марий, твърде дълго се задържам далеч от Рим, тези неща ми убягват.
Помпей Руф слушаше двамата бивши баджанаци с неприкрито смущение и накрая се осмели да се покашля, за да вземе думата.
— Ако нещо те тревожи, Луций Корнелий, не си длъжен да се съобразяваш със сина ми.
— Нищо не ме тревожи, Квинт Помпей — успокои го веднага той. — Двамата са първи братовчеди и са израснали заедно, това е всичко. Както разбра от Гай Марий, нито той, нито аз смеси правили планове да се обвързваме още веднъж чрез брак. Това, за което се разбрахме днес с теб, урежда колкото мен, толкова и него самия. Не съм ли прав, Гай Марий?
— Напълно, Луций Корнелий. У двамата тече твърде много патрицианска кръв, а пък и първи братовчеди не би трябвало да се женят помежду си. Старият Цезар каза твърдо „не“ на подобни връзки.
— Ти самият замислил си се за коя да ожениш малкия Марий? — заинтересува се Сула.
— Мисля, че работата ще се уреди. Квинт Муций Сцевола има дъщеря, която след четири-пет години ще стане мома за женене. Вече съм направил предложение, той се оказа по-скоро благосклонен. — Марий чак се засмя при мисълта. — Аз може и да съм италийски селянин без думичка гръцки, Луций Корнелий, но трудно ще се намери римски аристократ да откаже зет с толкова богат баща като мен. В крайна сметка Гай Марий ще бъде наследен от сина си!
— Така си е! — прихна да се смее и Сула. — Значи на мен остава само да намеря жена за малкия Сула… И да не е някоя от дъщерите на Аврелия!
— Какво ще кажеш за дъщерите на Цепион? — подхвърли му изведнъж Марий. — Като се замислиш за всичкото злато, което ще наследят!
— Струва си да помисли човек, Гай Марий. Доколкото си спомням, бяха две сестри, нали? Живеят при Марк Ливий?
— Точно така. Юлия беше хвърлила око на по-голямата за малкия Марий, но аз лично смятам, че една Муция повече ще му помогне в политическата кариера. — За пръв път в живота си се опитваше да говори дипломатично. — Ти обаче си в съвсем различно положение, Луций Корнелий. Една Сервилия Цепионида би ти дошла добре.
— Напълно споделям мнението ти. Ще направя каквото мога.
Но въпросът за съпругата на малкия Сула щеше да почака. Баща му напълно забрави за него в момента, в който седна да поговори с дъщеря си, за да й съобщи за предстоящия й годеж със сина на Квинт Помпей Руф. Корнелия Сула единствено доказа, че е достойна наследница на майка си Юлила: щом научи какво я чака, тя мигом отвори уста и запищя, колкото сила имаше.
— И да плачеш, и да не плачеш — посрещна хладно реакцията й баща й, — вече е решено, моето момиче. Ще вършиш каквото ти наредя и ще се омъжиш, за когото аз избера.
— Излез, ако обичаш, Луций Корнелий! — помоли го Елия, която кършеше ръце от несдържано вълнение. — Синът ти иска да види. Остави ни сами с Корнелия Сула!
И така, без да се е успокоил, той отиде при сина си.
Малкият Сула още пазеше леглото, по лицето му беше изписана болката, която го мъчеше, а кашлицата го задушаваше.
— Това трябва да спре по някакъв начин, момчето ми — скара се бащата на болестта и седна на ръба на леглото, за да целуне сина си по челото. — Навън може и да е студено, но вкъщи е достатъчно топло.
— Кой крещи така? — задъхвайки се, запита малкият Сула.
— Сестра ти, мътните я взели!
— И защо? — загрижи се малкият, който беше силно привързан към Корнелия.
— Току-що й съобщих, че ще се омъжи за сина на Квинт Помпей Руф. По всичко изглежда, че тя самата си е правила други планове, нали така?
— О, не само тя! Ние всички вярвахме, че ще се оженят с младия Марий! — възкликна изненадано Сула Младши.
— Никой не е споменавал такова нещо, никой не го е обсъждал с мен. Дядо ти беше твърдо против всякакви брачни връзки между вас и братовчедите ви. Гай Марий е съгласен с него, също както и аз. — Сула се намръщи. — Да не искаш да ми кажеш, че и ти си си харесал някоя Юлия?