— Ти какво предполагаш, че ще стане? — на свой ред се изкуши да попита той не за да повдигне самочувствието на детето, а от искрено любопитство.
— Ще обявим война на Митридат и Тигран — отговори малкият Цезар.
— А на партите няма ли да обявим война?
— Не и в близкото бъдеще. Но ако победим Митридат и Тигран, тогава и Понт, и Армения ще попаднат под наша зависимост и партите ще започнат да се страхуват от Рим по същия начин, по който сега се страхуват Митридат и Тигран.
Сула кимна с глава.
— Точно така, млади Цезаре.
Двамата продължиха да разговарят в продължение още на цял час, докато най-накрая гостът стана да си върви. На сбогуване погали Цезар по главата, а Аврелия го изпрати до вратата, докато по неин знак Евтих се заемаше с изпращането на децата по леглата.
— Как са всички у вас? — попита тя, докато Сула отваряше вратата към улицата. Нищо, че отдавна беше паднала нощта, навън беше пълно с народ.
— Малкият Сула доста е настинал, а Корнелия Сула страда — обясни баща им.
— Това за сина ти го разбирам, но какво е станало с момичето?
— Яде бой от баща си.
— Аха! Какво престъпление беше сторила, Луций Корнелий?
— Оказа се, че двамата с малкия Марий вече се били наговорили да се оженят, само да им дойдело времето. Да, но я обещах на сина на Квинт Помпей Руф. Дъщеря ми има неблагоразумието да се откаже от вечерята си.
— Екастор! Предполагам, дъщеря ти не е тръгнала да следва примера на майка си. Пък и откъде би могла да знае?
— Няма откъде.
— Но ти си й казал?
— Казах й.
— Е, познавам бегло младежа. Мисля, че с него тя би била много по-щастлива, отколкото с Гай Марий Младши!
Сула се засмя на думите й.
— Тъкмо това си мислех и аз.
— Ами самият Гай Марий какво мисли по въпроса?
— О, и той е против връзката между децата ни. — Сула злобно се усмихна. — Хвърлил е око на дъщерята на Сцевола.
— Едва ли ще му създадат много грижи да си я получи… Здравей, Турпилия — последното бе речено по адрес на някаква старуха, която, вместо да отмине, спря на няколко крачки от двамата — явно чакаше да си поговори с Аврелия.
Сула си взе довиждане, а домакинята му просто се облегна на рамката на вратата и търпеливо заслуша какво ще й каже Турпилия.
През целия си живот той никога не се беше страхувал да върви нощем по улиците на Субура, още по-малко Аврелия би се притеснила дали ще си стигне без неприятности до дома. Просто беше изключено някой да се заяде с Луций Корнелий Сула. В мига, в който влезеше на територията на Субура, той придобиваше облика на един от нейните жители и никой не му обръщаше внимание. Това, което изненада обаче Аврелия, бе посоката, която хвана приятелят й: вместо да слезе надолу по Викус Патрициус, който водеше към Форума и съответно Палатина, Сула закрачи нагоре.
Беше си наумил да посети Цензорин, който живееше в горната част на Виминала, на улицата, водеща към Пуническата ябълка. Кварталът беше почтен, населен предимно от конници, които обаче трудно биха си позволили да притежават изумрудени огледалца.
В първия миг икономът на Цензорин като че ли понечи да пропъди неканения гост, но Сула си знаеше как да се справя с подобни препятствия; достатъчно му беше да погледне човека пред себе си накриво и той инстинктивно се отдръпваше назад, отваряйки му широко път. Без да скрива вълчата си усмивка, Сула прекоси тесния коридор, водещ до приемната на луксозния апартамент, и любопитно се заоглежда, докато робът бързаше да намери господаря си и да му извести за натрапника.
Да, домът беше добре обзаведен! Фреските по стените бяха рисувани наскоро, личеше си, че художникът е следвал последната мода: в преобладаващи червени краски бяха изобразени събитията от Троянската епопея, довели до насилственото отнемане на Ахиловата пленница Бризеида от Агамемнон; фреските бяха рамкирани от изящно боядисани цокли, на чийто тъмнозелен фон изпъкваха също въображаеми ахати. Подът представляваше цветна мозайка, пурпурните завеси по прозорците бяха толкова тъмни, сигурен белег, че са от Тир, а кушетките бяха тапицирани в злато и пурпур — все първокачествени тъкани. „Не е зле за човек от конническото съсловие“ — отсъди Сула, след като видя всичко в помещението.