Без да се смути от реакцията им, Друз се зае да обяснява позицията си:
— На всеки осем денарии един ще бъде изсичан от бронз, смесен с малко олово, колкото да достигне теглото на среброто, и ще бъде покриван със сребро. Правил съм изчисленията си по най-консервативни методи. Така например, приел съм за изходна точка предположението, че на пет лоши години ще имаме две добри, което, трябва да признаете, е крайно песимистична прогноза. В действителност винаги добрите години са повече от лошите. Взел съм предвид обаче и случаи като онзи продължителен глад по време на войната с робите в Сицилия. Другото, което съм взел под внимание, е, че да се отсече подобна бронзова монета и да се посребри вторично, изисква повече труд, отколкото ако направо се отсече от сребро. Ето защо предлагам девалвираните монети да са една на осем, макар и изчисленията ми да показват по-вероятно съотношение едно на десет. От това сами разбирате, че хазната нищо не може да изгуби. Още по-малко ще бъдат затруднени нашите делови съграждани, които работят предимно с хартия. Най-голямата тежест от реформата ще падне върху онези, които прибягват изключително до услугите на монетите, но което е най-важният аргумент в моя полза, така ще се избегне заплахата от въвеждането на пряк данък.
— Защо да си правим труда всяка година да отсичаме по една осма девалвирани монети, когато можем да го правим просто веднъж на осем години? — попита преторът Луций Луцилий, който подобно на всички свои роднини даваше вид на умен с приказките си, но не разбираше нищо от цифри.
— Защото — отговори му любезно Друз — най-важното според мен е никой да не може да отличи истинските монети от девалвираните. Ако се знае предварително, че цяла една годишна емисия ще бъде от бронзови монети, никой не би искал да си има работа с тях.
Колкото и да му се струваше на самия него невероятно, той успя да прокара и лекс фрументария. На негова страна застана дори хазната (където също бяха направили нужните изчисления, за да стане ясно, че от предлаганата девалвация могат да се извлекат големи печалби), а Сенатът отново оповести одобрението си пред плебейското събрание. Сред самите плебеи по-влиятелните конници бързо разбраха, че подобна реформа не може да се отрази зле върху сделките им, които рядко се осъществяваха срещу пари в брой. Разбира се, една девалвация не можеше да не засегне всички в града — в крайна сметка разликата между металните пари и техните хартиени еквиваленти беше изключително условна; затова пък римляните бяха прагматичен народ и знаеха, че независимо от формата си едни пари имат стойност дотогава, докато хората, които ги използват, им имат доверие.
В края на юни законът беше записан на таблиците. За в бъдеще държавното зърно щеше да се продава по пет сестерции модият, а квесторите, прикрепени към хазната, вече трябваше да подготвят първата емисия девалвирани монети, също както и тъй наречените вири монеталес, които щяха да се погрижат за самото отсичане. Разбира се, цялата операция щеше да отнеме време, но държавните служители разчитаха до септември на всеки осем денария един да е бронзов. Долавяше се недоволство. Цепион нито за миг не млъкваше, конниците не можеха да приемат току-така промените, които Друз предлагаше, а римската беднотия започваше да подозира, че управляващите са измислили новата хитрина, само и само да излъжат тях, неуките. Но Друз продължаваше да бъде пълната противоположност на Сатурнин, затова и Сенатът не му отказваше подкрепата си в нищо. Всеки път, когато свикваше плебейското събрание на концио, той отделяше голямо внимание на реда и спокойствието; само да усетеше, че сред тълпата се надигат вълнения, веднага закриваше заседанието и го насрочваше за друг ден. Винаги се вслушваше в предсказанията на авгурите и никога не му хрумна да използва силови методи за прокарването на своите решения.
В края на юни се видя принуден да преустанови за известно време дейността си; според официалния календар лятото бе започнало и Сенатът прекрати заседанията си, също както и плебейското събрание. Доволен от възможността да си отпочине — от ден на ден се уморяваше все повече и повече, — Друз също напусна Рим. Първо прати майка си и шестте деца в разкошната си вила край Мизенум, после отиде да навести Силон и Мутил, за да обиколят тримата заедно цяла Италия.