И сляп да беше, щеше да види, че цялото население на Централна Италия открито се готви за война; случваше му се, докато яздеше заедно с приятелите си по затънтените пътеки на полуострова, да се сблъска с цели легиони от добре въоръжени войници, които провеждаха открити учения, нищо че се намираха на огромни разстояния от най-близките римски или латински градове. Но така и нищо не каза, нищо не попита и вътрешно се убеждаваше, че на войнолюбието на съседите така и няма да се удаде случай да се прояви на дело. С безпрецедентна бързина той, Марк Ливий Друз, бе успял да внесе реформи в съдебната власт, в Сената, в държавното земевладение, в снабдяването със зърно. Никой друг преди него — нито Тиберий Гракх, нито Гай Гракх, нито Гай Марий, нито Сатурнин — не бе сторил толкова много за толкова кратко време: да прокара толкова много противоречиви закони с толкова малко затруднения, да преодолее едновременно съпротивата и на сенатори, и на конници. И всичко това, защото му вярваха, защото го уважаваха, защото се уповаваха на него. Друз вече разбираше, че му трябва само да обяви намеренията си за всеобщо римско гражданство на полуострова, за да бъде подкрепен от всички свои съграждани. Може би нямаше да го последват доброволно, но със сигурност щяха да го оставят той да ги води. Целта щеше да бъде постигната! А като следствие от това той, Марк Ливий Друз, щеше да стане патрон на една четвърт от целия римски свят, защото вече от единия край на Италия до другия — дори в Етрурия и Умбрия — мало и голямо бе прочело пред него своята тържествена клетва за вярност.
Около осем дни преди Сената да се събере на първото си заседание на септемврийските календи, Друз пристигна във вилата си в Мизенум, където мислеше да си отпочине за кратко, преди да се захване с най-тежката част от делото си. За своя изненада той бе открил у майка си незаменим приятел, у когото се научи да търси утеха и кураж. Корнелия Сципионида беше хитра, остроумна, начетена, свободомислеща и изобщо гледаше на мъжките дела от почти мъжка гледна точка. Проявяваше нескрит интерес към политиката и бе проследила цялата законодателна програма на Друз с гражданско удовлетворение и майчина гордост едновременно. Навярно заради либералните възгледи на мнозина Корнелии и тя харесваше радикализма на сина си, но именно принадлежността й към една от най-старите патрициански фамилии в Рим я караше двойно повече да го цени, задето така добре е схванал ролите на Сената и на народа. Нито веднъж Марк Ливий не бе посегнал към сопата на близките си предшественици, нито веднъж не си бе позволил да заплашва съгражданите си, през цялото време беше разчитал единствено на златния си глас и сребърния си език. Такива трябваше да бъдат всички големи политици! И ако заради нещо се чувстваше още по-горда старата Корнелия, то бе, че всички тези качества синът й несъмнено бе наследил от нея, а не от тъпоглавия си, тесногръд и нищо неразбиращ баща.
— Е, за няколко месеца само ти се справи по блестящ начин и със съдилищата, и със земята, и с беднотията — хвалеше го тя. — Има ли още нещо или вече свърши?
Друз си пое въздух и продължително я изгледа.
— Възнамерявам да дам пълно римско гражданство на всички жители на Италия.
Корнелия пребледня по-силно от ленената си роба й отчаяно възкликна:
— О, не, Марк Ливий! Дотук много неща ти позволиха, но с това никой никога не би се съгласил!
— Че защо не? — изненада се той; напоследък дори не допускаше мисълта, че нещо може и да не стане точно както го е замислил.
— Защото боговете са дали на римляните една задача и тя е на всяка цена да пазят своето гражданство — рече му майка му, все тъй бяла като платно. — Дори ако самият Квирин се яви насред Форума и заповяда на римляните да подарят своето гражданство на всички останали, те няма да се съгласят! — Корнелия протегна ръка и го хвана за лакътя. — Марк Ливий, Марк Ливий, откажи се, докато е време! Това е просто невъзможно! — Тя потръпна от страх. — Умолявам те, откажи се!
— Вече съм дал думата си да го сторя, мамо… И ще я удържа!
В продължение на минута тя не отместваше поглед от черните му очи, сякаш искаше да му внуши целия страх, който тъй внезапно я беше обладал. Най-накрая въздъхна и вдигна рамене.