Филип седна, преви гърди в знак на пълно изтощение и отчаяние.
— Светотатство! — сложи точка той на словоизлиянията си, но така, че всички добре да го чуят. След което се умълча.
— Какви ли ги замисля? — подшушна Скавър на ухото на Марий.
— Нямам представа — измърмори той. — Би ми се искало обаче да разбера!
Следващият, който стана, бе Крас Оратор.
— Мога ли да говоря, Секст Юлий?
— Имаш думата, Луций Лициний.
— Нямам намерение да ви занимавам с италийците, нито с гражданството, което така много ценим, още по-малко със законите на Марк Ливий — започна импровизираната си реч Крас Оратор, който можеше да спечели всички с медения си глас. — Бих искал да поговоря за службата на римския консул и нека, преди да кажа какво мисля за тази служба, споделя някои наблюдения; а именно, че никога през дългите години, които съм прекарал в този Сенат, не съм бил свидетел как консулското звание може да бъде до такава степен принизено — да, принизено, — както успя да го принизи през последните няколко дни Луций Марций Филип. Никой досега не е посмял да се отнесе толкова безотговорно със службата си — а консулският пост е най-висшият в римското управление, — колкото Луций Марций Филип. И затова мисля, че не би било редно човек като него да продължи да заема подобна почетна длъжност. И все пак, щом човек е бил издигнат на управленски пост по волята на народа, то той има право да не се съобразява с нищо друго, освен със собствения си интелект и добро възпитание, без да забравяме, разбира се, дълговековния опит на предците ни в защитата на римските мос майорум.
Да бъдеш избран за римски консул, означава да се издигнеш в самите крака на боговете, да стоиш по-високо от всеки земен монарх. Защото консулската служба се поверява безвъзмездно, а заемащият я не управлява нито със сила, нито чрез възнаграждения за послушните. В продължение на една година консулът стои над всичко и всекиго. Империумът му надвишава този на всеки провинциален управител. Консулът е главнокомандващ на римската армия, той стои начело на управлението, на хазната, той трябва да ръководи всяко начинание, предприето в името на римската република! Дали е патриций, дали е нов човек, дали е баснословно богат, или е по-скоро беден, консулът е по-важен от всеки друг римлянин. Един-единствен човек може да се сравнява с него — другият консул. Затова и имената на двамата се записват едно до друго в консулските фасти, където да блестят до края на света.
Аз съм имал случай да бъда консул. Навярно поне трийсет души от тук седящите на свой ред са били консули, неколцина от тях са били и цензори. Бих искал да ги попитам как се чувстват в миг като днешния… Как се чувствахте, господа бивши консули, докато слушахте словоизлиянията на Луций Марций Филип през целия този месец? Не се ли чувствате омърсени, унизени, опозорени? Смятате ли за редно този човек, заел кажи-речи случайно консулския пост, да продължи и занапред да хвърля мръсотия, без да му се държи сметка за това? Не, нали? Чудесно! Защото и аз не смятам!
Крас Оратор отмести очи от предните редици на сенаторските трибуни, за да хвърли убийствен поглед на Филип, седнал на мястото си в средата на залата.
— Луций Марций Филип, ти си най-лошият консул, който е бил избиран! Ако сега бях на мястото на Секст Юлий, не виждам откъде бих намерил неговото търпение да не те изхвърля от тази зала! Как не те е срам да вървиш по улиците на нашия любим град, придружен от дванайсетте си ликтори, и да се наричаш консул? Ти не си никакъв консул! Не заслужаваш дори обувките на римските консули да лижеш. Ще си позволя да използвам израза на Принцепс Сенатус и да повторя вместо него, че човек като теб не заслужава дори да чисти помията по улиците! Вместо да бъдеш пример за подражание в очите на по-младите си колеги тук, в Сената, на съгражданите си на Форума, ти се държиш като последния демагог, който някога е дръзнал да говори от рострата, като най-пощръклелия оратор, който е имал смелостта да храчи в лицето на народа! Как смееш да използваш заемания пост, за да сипеш хули и обиди по адрес на членовете на този Сенат? Как смееш да твърдиш, че други са действали противозаконно? — Крас го посочи с пръст и като си пое дълбоко дъх, заключи:
— Твърде дълго се примирявах с напаст като теб, Луций Марций Филип! Или ще се научиш да се държиш, както подобава на един консул, или отсега нататък ще си седиш вкъщи!