Щом Крас Оратор се върна на мястото си, цялата зала гръмна от аплодисменти; Филип бе забил поглед в земята, така че никой да не вижда лицето му, а Цепион се опитваше с поглед да изпепели оратора.
Секст Цезар многозначително се покашля.
— Благодаря ти, Луций Лициний, че напомни на мен и на всички останали, на които предстои да заемат поста ми, какво означава да си консул. Надявам се и Луций Марций да си е взел бележка от словата ти. И понеже разбирам, че при настоящата атмосфера никой от нас не би бил способен да се държи нормално, разпускам днешното заседание. Нека Сенатът се събере отново след осем дни. Намираме се и разгара на римските игри и аз поне съм на мнение, че е редно да измислим друг начин за отдаване почит към Рим и основателя му Ромул от този да се засипваме с ругатни и недостойни приказки под покрива на Курия Хостилия. Приятна почивка, назначени отци, и гледайте добре да се забавлявате.
Скавър Принцепс Сенатус, Друз, Крас Оратор, Сцевола, Антоний Оратор и Квинт Помпей Руф се насочиха към къщата на Гай Марий да пийнат чаша вино и да обсъдят случилото се през деня.
— Е, Луций Лициний, здраво натри и без това смачкания нос на Филип! — радваше се като дете Скавър, докато жадно пиеше виното си.
— Тази реч ще се запомни — съгласи се Антоний Оратор.
— И аз много ти благодаря, Луций Лициний — на свой ред се усмихна Друз.
Крас посрещна тези похвали с подобаваща скромност и само каза:
— В крайна сметка той сам си го изпроси.
Понеже летните горещини още не искаха да напуснат Рим, всеки от гостите захвърляше официалната си тога на входа на къщата и бързо се отправяше на хладно в зелената градина.
— Това, което искам да знам — подхвърли Марий, седнал на ръба на басейнчето си, — е какво всъщност възнамерява да направи Филип?
— И аз това се чудя — съгласи се Скавър.
— Защо мислите, че има определени планове? — чудеше се Помпей Руф. — Според мен той е просто един невъздържан простак. Пък и не се сещам кога се е държал по-различно.
— Не, това, че е простак, не означава, че няма скрити помисли — поклати глава Марий. — По едно време, като че ли проумях за какво става дума, но в следващия момент всичко забравих.
Скавър въздъхна разочарован.
— Е, Гай Марий, в едно поне можеш да си сигурен — все някога ще разберем какви ги крои! И ако не се лъжа, това никога ще е още на следващото заседание.
— То се очертава да бъде интересно — предрече Крас Оратор и разтърка лявото си рамо. — Защо ли се чувствам толкова уморен? Напоследък усещам болки навсякъде по тялото си. Все пак не говорих твърде дълго… Но пък и бях доста ядосан, трябва да го призная.
Нощта щеше да докаже, че за своята реч пред Сената Крас Оратор е трябвало да заплати по-висока цена, отколкото сам би могъл да предполага. Призори на другия ден, разбудена от сутрешния хлад, жена му Муция — дъщеря на стария Сцевола Авгур — се притисна до съпруга си с надеждата да се постопли. Вместо това откри, че той е още по-студен от нея. Крас Оратор беше умрял няколко часа по-рано, на върха на политическата си кариера и в зенита на славата си.
За Друз, Марий, Скавър, Сцевола и всички останали, които споделяха идеите им, смъртта на цензора беше истинска катастрофа; за Филип и Цепион това беше знак, че не са изгубили шансовете си за победа. Двамата започнаха нова кампания за търсене на привърженици сред педариите в Сената и когато след закриването на римските игри дойде време за поредното събиране в Курия Хостилия, бяха готови да поднесат големи изненади.
— Възнамерявам отново да поставя на гласуване въпроса, дали законите на Марк Ливий Друз не трябва да се изтрият от таблиците — започна заседанието Филип, който явно си бе взел поука от речта на покойния Крас и се опитваше да се държи както подобава на римски консул. — Добре разбирам, че упоритото ми желание да унищожа законодателството на Марк Ливий ще се стори на мнозина от вас досадна процедура, напълно безсмислена и неоправдана. Също така имах случай да се убедя, че за мнозинството от вас тези закони са напълно валидни. Искам да повторя: не твърдя, че при тяхното приемане не са били взети под внимание ауспициите, още по-малко бих обвинил плебейското събрание, че е процедирало по нереден път или че Сенатът не е давал съгласието си за всеки от законопроектите поотделно, което би било пълна лъжа. — Филип застана на самия ръб на подиума и повиши тон, за да не остане неразбран: — И все пак има едно препятствие от религиозен характер, което не ни позволява да приемем тези закони за редовни! Това препятствие е от такова естество, че колкото и да не ни се иска да го забележим, религиозната ни съвест няма да позволи да го подминем с лека ръка. Защо боговете са решили да се подиграват с нас, смъртните, не знам. Но един факт остава и той е следният: макар и авгурите да отчетоха за благоприятни знаменията преди всяко едно от заседанията на плебейското събрание, свикани от Марк Ливий, в същото време по цялата територия на Италия са се случили твърде много свръхестествени събития, за да не гледаме на тях като на послания от боговете. Аз самият съм авгур, назначени отци, и не мога да затворя очи пред очевидното — всеки път сме извършвали светотатство. — Той протегна ръка назад и мигом личният му писар пъхна в нея някакъв скрол, който вторият консул разгъна пред колегите си. — На четиринайсетия ден преди януарските календи — в деня, когато Марк Ливий огласи пред Сената своя законопроект за уреждането състава на висшите съдилища и за разширяването състава на Сената, — държавните роби влезли в храма на Сатурн, за да подготвят всичко за настъпващия празник. Спомняте си навярно, че на следващия ден започваха Сатурналиите. Робите открили, че платнените върви, с които е опасана дървената статуя на Сатурн, били просмукани с олио, а в краката на божеството се била насъбрала цяла локва. Самата статуя обаче била напълно суха отвътре. Всички свидетели потвърждават, че мазнината е излязла съвсем скоро, иначе би засъхнала. Още тогава всички единодушно заявиха, че Сатурн е недоволен от нещо!