— Да, но…
— Квинт Муций, ти да не вярваш случайно на тия неща? — погледна го учудено Марий.
— Не, не, не съм казал такова нещо! — веднага отрече той, въпреки че трезвият разум и типичното римско суеверие водеха жестока борба у него. — И все пак как да си обясним, че Дива Ангерона се е изпотила, а превръзката пред устата й е паднала? — В следващия миг очите му се изпълниха със сълзи. — Ами смъртта на скъпия ми братовчед Крас, най-добрия ми приятел?
— Квинт Муций — на свой ред се обади Друз, който беше настигнал останалите, — нека знаеш, че според мен Марк Емилий е прав. Всички тези предзнаменования имат един-единствен смисъл — какво ще стане, ако премахнат законите ми.
— Квинт Муций, ти си член на Колегията на понтифексите — започна да обяснява Скавър с дружелюбно търпение. — От всички изброени феномени само на един можем да вярваме, а именно, че олиото в дървената статуя на Сатурн се е изляло. Но това го очаквахме от години! Иначе защо щяхме да опасваме статуята с върви? Колкото до Дива Ангерона, какво по-лесно от това, да се промъкнеш в храма й, да й свалиш превръзката и да я облееш с някаква мазна течност, от която да останат капки по раменете й? Всички много добре знаем, че щом падне светкавица, тя удря обикновено най-високата сграда в околността, а храмът на благочестието е много висок. Историите за земетресения, огнени бездни и жабешки рояци, пфу! Изобщо не си заслужава да ги обсъждаме! И най-накрая, Луций Лициний умря в леглото си — нима всички ние не мечтаем за подобна смърт.
— Да, но… — понечи да му възрази нещо Сцевола, който не желаеше толкова лесно да бъде убеден.
— Погледнете го само! — възкликна Скавър и се обърна към Друз и Марий. — Ако той може да бъде объркан с подобни приказки, как да се сърдим на останалите идиоти в Сената?
— Нима ти съвсем не вярваш в боговете, Марк Емилий? — на свой ред го изгледа смаян Сцевола.
— Напротив, напротив, естествено, че вярвам! Но това, в което никога няма да повярвам, Квинт Муций, са долните машинации при интерпретирането на събития, които нямат нищо общо с божествения гняв. Досега не ми се е случвало да наблюдавам предзнаменование, което не може да се обясни по два диаметрално противоположни начина! Пък и откога Филип стана експерт по въпроса? Откогато го избраха за авгур? Та той не би могъл да разпознае едно знамение дори ако стъпи отгоре му или то отиде да го щипне по носа! Колкото до стария Публий Корнелий Кулеол, какво искате от човек, който се казва Орехови топки! Бих искал да се обзаложа с теб, Квинт Муций, при това на голяма сума, че ако някой сега се заеме да преброи всички тъй наречени свръхестествени събития от времето на втория Сатурнинов мандат, ще събере не по-малък списък. Та погледни на нещата логично! Защо не се довериш на присъщия си скептицизъм, ами разсъждаваш като някоя баба?
— Да призная, Филип доста ме изненада — смени тема Марий. — Навремето ми се продаде, навярно затова до ден-днешен не си бях давал сметка колко е способен наистина.
— О, никой не може да му отрече, че е хитра лисица — съгласи се веднага Сцевола, който търсеше как да избяга от укорите на Скавър. — Предполагам, че идеята му е дошла преди доста време. В едно поне можем да сме сигурни — засмя се той, — че идеята е именно негова, а не на Цепион!
— Как се чувстваш, Марк Ливий? — попита Марий.
— Как се чувствам ли? — отвърна той с тон на изключително уморен човек. — Да си призная, Гай Марий, трудно ми е да определя. Той добре го измисли, това е.
— Трябваше да наложиш вето — отбеляза Марий.
— Не се и съмнявам, че на мое място ти би постъпил точно така… За което и не бих те обвинявал. Но трябва да разбереш, че не мога току-така да се отметна от обещанието си пред Сената. Както си спомняш, още в самото начало на мандата си тържествено дадох дума, че във всичко ще се съобразявам с волята на колегите си.
— Но по такъв начин никога няма да се стигне до всеобщото гражданство — констатира очевидното Скавър.
— Защо не? — учуди се на думите му Друз.
— Ами защото, Марк Ливий, току-що отхвърлиха всичките ти закони! Ще отхвърлят и тези, които тепърва ще им предложиш!
— Че какво значение има? Проектът за всеобщото римско гражданство още не е бил представен пред плебейското събрание. Аз просто се опитах да го прокарам първо през Сената, който гласува да не го препоръчва пред плебейското събрание. Но никога не съм обещавал на Сената, че няма да предлагам на плебса законопроект, който не е получил изричното му одобрение. Изпълних обещанието си и говорих пред всички вас. Но това, че ми казахте „не“, не е причина изведнъж да се откажа от намеренията си. Играта не е свършила. Плебейското събрание ще реши кое е право и кое — не. От мен зависи дали ще го накарам да гласува — усмихна се той.