Филип разгъна свитъка и го опъна с две ръце.
— Ще ви спестя всякакви предварителни коментари, назначени отци. Това, което сега ще прочета, мисля, е напълно достатъчно, за да си направите сами заключения. Ето и самият текст:
„Кълна се в Юпитер Оптимус Максимус, във Веста, в Марс, в Сол Индигес, Тера и Телус, в боговете и героите, които заченаха италийските народи и ги направляваха в дълговечните им борби, че всички онези, които Марк Ливий Друз има за свои приятели, ще бъдат и мои приятели, че всички, които има за свои врагове, ще бъдат и мои врагове. Кълна се, че ще работя за доброто и благополучието на Марк Ливий Друз и на всички, които положат тази клетва, ако трябва ще дам за тях живота си, ще се лиша от децата си и от родителите си, ще се откажа от собствеността си. Кълна се, че ако Марк Ливий Друз ме направи със закон римски гражданин, аз ще почитам Рим като своя единствена родина, а Марк Ливий Друз като свой патрон. Полагам тази клетва и обещавам, че чрез моето посредничество ще я положат и всички останали италийци, които познавам. Кълна се с пълното съзнание, че изпълня ли клетвата си, ще допринеса за собственото си добруване. Случи ли се да престъпя клетвата си, нека животът ми бъде отнет, нека бъде разделен от децата и родителите си, нека бъда лишен от цялата си собственост. Така да бъде. Заклех се.“
Никога преди Сената не бе мълчал така, както мълча в онзи паметен момент. Филип внимателно се вгледа в лицата на хората около себе си: в зяпналия от почуда Скавър, в нервно усмихващия се Марий, в прехапалия устни Сцевола, в почервенелия от възбуда Ахенобарб, в ужасения Катул Цезар, в посърналия Секст Цезар, в потресения до дъното на душата си Метел Пий, в ликуващия Цепион.
Най-накрая пусна свитъка от единия му край, за да го остави да се навие сам в дясната му ръка; като по сигнал половината Сенат скочи на крака.
— Това, назначени отци, е текстът на клетвата, която десетки хиляди италийци са положили през изминалата година. Това е също така причината, заради която Марк Ливий Друз положи такива усилия, прояви такъв ентусиазъм в името на своите приятели италийци, които по волята на законите му трябваше да получат безценния дар на римското гражданство! — Той поклати глава, като че ли се чувстваше разочарован или лично засегнат. — Марк Ливий Друз не се е загрижил за мръсните италийци! Не се е загрижил и за справедливостта, която уж защитаваше със своите изкривени виждания! Единственото, което го подтикваше да се бори, уважаеми членове на нашата свята институция, бе мисълта, че ще получи тази клетва за вярност! Трябваше му само да дари Италия с гражданство и цяла Италия щеше да му принадлежи! Представете си само каква клиентела представлява това! Цялото население на земите от Арн до Региум, от Тосканско до Адриатическо море! Моите поздравления, Марк Ливий! Това се казва цена за услуга! Това се казва цел, в името на която да похабим младостта си! Клиентела, надвишаваща по брой цели армии!
Филип се обърна на другата страна, слезе от подиума и с премерени крачки го заобиколи, за да излезе в лице срещу дървената пейка, на която седяха народните трибуни.
— Марк Ливий Друз, вярно ли е, че цяла Италия е положила тази клетва? Вярно ли е, че в замяна на тази същата клетва, ти си дал дума да дариш цяла Италия с гражданство?
Пребледнял като платно, Друз се свлече на земята и протегна ръка в жест, който можеше да е на молба, можеше да е на самозащита. В следващия миг, докато устата му напразно се опитваше да изрече някакъв отговор, народният трибун се строполи върху черно-белите плочки на пода. Филип демонстративно отстъпи назад, да не би Друз да го повлече със себе си, докато Марий и Скавър се завтекоха над жертвата му.
— Жив ли е? — попита Скавър, докато Филип закриваше заседанието и насрочваше друго за следващия ден.
Марий допря ухо до гърдите на Друз и поклати глава утвърдително.
— Тежък припадък, но все още диша — каза той и се надигна, за да си поеме въздух с облекчение.
Но припадналият не се свестяваше, вместо това лицето му първо почервеня, сетне започна да посинява. Ръцете и краката му заплашително се размърдаха, тялото му се присви няколко пъти в конвулсии, а от гърлото му се дочуха ужасяващи звуци.
— Да не е апоплектичен удар? — уплаши се Скавър.