— Не мисля — успокои го Марий, който бе видял много неща по бойните полета и нищо не можеше да го стресне. — Когато човек остане дълго в несвяст, той често става жертва на конвулсии. Това е признак, че скоро ще се върне в съзнание.
На излизане от залата Филип се спря на почтително разстояние от припадналия, сякаш се притесняваше Друз да не повърне върху тогата му.
— Изнесете гадината навън! — изплю той презрително. — Ако ще умира, да мре вън от тази свята сграда!
Марий вдигна глава и гръмогласно го напсува, така че всички да го чуят.
Колкото и да се мъчеше да изглежда невъзмутим, Филип бързо се оттегли; ако имаше човек, от когото цял живот щеше да се страхува, това бе Гай Марий.
Неколцина сенатори все пак останаха да изчакат Друз да дойде на себе си; за огромна радост на Марий сред тях беше и Луций Корнелий Сула.
Когато болният най-после отвори очи, той сякаш не помнеше нито къде се намира, нито какво точно се е случило.
— Пратих за носилката на Юлия — каза Марий на Скавър. — Нека лежи, докато я докарат.
Беше свалил тогата си, за да я даде на Друз едновременно за възглавница и одеяло.
— Направо не знам какво да мисля! — кършеше ръце Скавър от ръба на подиума, където бе седнал. — Никога не бих предположил подобно нещо от човек като него!
Марий изсумтя леко подигравателно.
— Глупости говориш, Марк Емилий! Че кой, ако не един римски благородник, би помислил подобно нещо? Богове, колко наивни сте понякога!
В зелените очи на Принцепс Сенатус заиграха познатите пламъчета.
— Добре, че си ти, италийският селянин, да ни научиш на нещо! — усмихна се той.
— Дали ще съм аз или някой друг, има ли значение, стига старата ти кратуна да поумнее най-сетне! — отвърна му дружелюбно той и седна до него. Погледът му се спря на тримата останали — Сцевола, Антоний Оратор и Луций Корнелий Сула. — Е, господа — рече, като протегна крака, защото му се бяха схванали от продължителното клечане над припадналия, — какво ще правим сега?
— Нищо — отсече рязко Сцевола.
— Е, Квинт Муций, бива ли така? Нима няма да простиш на един припаднал народен трибун това, че се е поддал на най-римското изкушение, което може да съществува? — възкликна театрално Марий и подобно на Скавър прихна да се смее.
Но Сцевола още повече се намръщи.
— Изкушението може и да е римско, Гай Марий, но аз поне никога не бих му се поддал!
— Не се и съмнявам, но тъкмо затова никога не би могъл да се сравняваш с него, приятелю — рече Марий и посочи с крак към излегналия се Друз.
Сцевола направи гримаса на дълбоко отвращение.
— Знаеш ли, Гай Марий, понякога си направо непоносим! Колкото до теб, Принцепс Сенатус, няма ли поне веднъж да не се засмееш, когато се случват трагични събития!
— И все пак никой не отговори на въпроса на Гай Марий — напомни му Антоний, с цел да го успокои. — Какво ще правим сега?
— То вече не зависи от нас — обади се Сула, нарушавайки неколкомесечното си мълчание. — Той единствен ще каже.
— Добре го каза, Луций Корнелий! — зарадва му се Марий и стана, защото иззад тежката бронзова врата плахо се показа лицето на един от робите на Юлия — носилката беше тук. — Хайде, приятели, да забравим обидите и да отнесем нещастника у дома му.
Нещастникът странстваше в някакъв непознат свят, където общуваше с куп невидими личности, докато най-накрая не го предадоха на майка му да решава да се викат ли лекари или не. Корнелия беше твърдо против каквито и да било шарлатани в къщата й.
— Единственото, което знаят, е да пускат кръв и да прочистват стомаси, а това е последното, от което той има нужда — поклати тя глава. — Синът ми просто не е ял от много време, това е. Щом излезе от шока, ще му дам подсладено вино. Но най-важно е да го оставим да спи.
Корнелия Сципионида нареди да отнесат болния в леглото му и собственоръчно му приготви подсладеното вино в голяма метална чаша.
— Филип! — извика Друз, докато се опитваше да се надигне от възглавницата.
— Първо се опитай да починеш. Остави го това насекомо да си пълзи и не му обръщай внимание.
Друз отпи отново от подадената му чаша й този път успя да се надигне и да седне. Уморено прокара пръсти през късите си черни коси.
— О, мамо! Изпаднах в ужасно положение! Филип е разбрал за клетвата!