— С други думи, ще вършат всичко, което им заповядаш! — просъска като змия Цепион. — И един хубав ден всички останали истински римляни ще установят, че са се сдобили с неофициален, затова пък пожизнен диктатор!
— Това са глупости, Квинт Сервилий! Кога през целия си мандат като народен трибун съм показал с постъпките си, че не смятам да се съобразявам с решенията на Сената? Кога съм дал повод да се мисли, че се грижа повече за собственото си благополучие, отколкото за това на Сената? Или може би ще ми покажете случай, когато съм загърбил желанията и нуждите на римския народ? Кажете, има ли в Рим човек, който да може да играе по-безупречно от мен ролята на патрон на цяла Италия? Има ли друг римски благородник, който толкова да се е грижил за авторитета на събратята си, толкова да е държал на римските традиции, колкото мене? — Огледа залата и протегна ръце, сякаш питаше всекиго от сенаторите поотделно: — Кого бихте предпочели вие, сенатори, да стане патрон на толкова много клиенти едновременно? Марк Ливий Друз или Луций Марций Филип? Марк Ливий Друз или Квинт Сервилий Цепион? Марк Ливий Друз или Квинт Варий Север Хибрида Сукронензис? Защото е крайно време да направите своя избор, членове на римския Сенат, защото италийците ще получат римско гражданство! Дал съм дума за това и рано или късно ще го постигна! Вие изтрихте законите ми от таблиците, унищожихте всичко, което сторих досега като народен трибун, обезсмислихте най-важната година в целия ми живот, но нека ви напомня, че мандатът ми още не е изтекъл и че в същото време смятам, че съм изпълнил докрай задълженията си към вас, сенатори! Вдругиден ще представя въпроса за всеобщото римско гражданство за разглеждане пред плебейското събрание, ако трябва ще свикам не едно, а десет заседания, ще се погрижа в цяла Италия да не се намери нито един жрец, който да ги обяви за кощунствени, ще следвам всяка буква от закона, ще се грижа за това, никога и по никакъв повод да не се стига до безредици и насилие. Досега вече положих много клетви, но нека чуете последната — няма да напусна поста си на народен трибун, преди на таблиците да бъде записан поне един лекс Ливия — и нека това бъде законът, даряващ всички жители на земите между Арн и Региум, между Рубикон и Верейум, между Тосканско и Адриатическо море с пълно римско гражданство! Ако италийците са положили клетва пред мен, то знайте, че и аз съм положил клетва пред тях — че преди да е изтекъл мандатът ми, те ще получат своето гражданство. И ще я изпълня! Можете да ми вярвате!
Марк Ливий Друз отново бе спечелил на словесното поле.
— И което е най-забележителното в речта му — сподели по-късно мнението си Антоний Оратор, — е, че говорейки за патрон и клиенти, Марк Ливий всъщност убеди всички присъстващи в неизбежността от разпространяването на всеобщото римско гражданство. Днес Друз просто смачка всякаква съпротива, Принцепс Сенатус, скоро всички ще се убедим в това!
— Напълно съм съгласен с теб — кимна Скавър, който сияеше — толкова беше щастлив. — Знаеш ли, Марк Антоний, навремето бях свикнал да мисля, че нищо в римското управление не може да ме изненада, че всеки ход, на който ставаме свидетели, вече е бил правен и преди, при това по-успешно. Но Марк Ливий е уникално явление. Рим никога не е виждал друг подобен управник. И подозирам, никога повече няма да види.
Друз устоя на думата си. Както се бе заканил, почти веднага след заседанието на Сената, отнесе въпроса за всеобщото римско гражданство в плебейското събрание, където добре се възползва от извоювания си ореол на твърд и непоколебим народен трибун. За броени часове славата му се бе разнесла по най-затънтените кътчета на Рим, името му се споменаваше в разговорите на всички римляни, независимо от общественото им положение. Всички хвалеха твърдия му консерватизъм, желанието му да постигне всичко със законни средства, желязната му воля да успее въпреки всичко. Друз се бе превърнал в героя на своето време. С изключение на пролетариите, които навремето така хищно се бяха вкопчили в предложенията на Сатурнин и все пак отказаха да убиват в негово име, римляните си оставаха по душа консерватори. Мос майорум — традициите и обичаите, които бяха наследили през вековете от предците си — щяха да значат повече от всичко друго, дори за най-бедните и най-невежите. Ето, че най-после на преден план изпъкваше личността на човек, който знаеше да поставя правдата и традицията на едни везни. Марк Ливий Друз все повече се обгръщаше с ореола на полубожество, а това беше достатъчно да убеди повечето му съграждани, че всичко, което пожелае, е право.