Като с вързани ръце трябваше да проследят провеждането на всяко едно концио Филип, Цепион, Катул Цезар, дори Прасчо Метел Пий, който колебливо се навърташе около тях. Седмица след седмица нещата вървяха в желаната от Друз посока. В началото събранията бяха бурни и трудни, но той знаеше как да ги води, не лишаваше от правото да се изкаже никого от опонентите си, не се плашеше от скандиранията на тълпата и все пак нито веднъж не им се поддаде, нито за миг не помисли да се остави на масите да го отклонят. Всеки път, когато плебсът се разгорещеше прекалено, той закриваше заседанията и ги насрочваше за друга дата. В началото Цепион на няколко пъти се бе опитал да разтури плебейското събрание със сила, но тази стара и добре позната практика се оказа безполезна с човек като Друз, който инстинктивно предусещаше назряващото насилие и послушно разпускаше трибите, преди да се е стигнало до юмручни схватки на Форума.
Шест заседания, седем, осем… Всяко поредно беше още по-спокойно от предното, на всяко присъстващите се оказваха на все по-близки позиции, сякаш представеният законопроект все повече се приемаше за неизбежен и все по-малко си струваше да му се противопоставят. Като кораб, подхванат от попътен вятър, Друз се носеше из морето на думите, намираше винаги най-подходящата да уталожи страстите, да успокои обидените, да даде личен пример с толерантния си тон и неприкрито достойнство. В сравнение с него от ден на ден противниците му си навличаха все повече и повече образа на простодушни, неграмотни, дори невъзпитани люде.
— Друг път просто няма — обясняваше народният трибун на Принцепс Сенатус след осмото концио, когато двамата се бяха събрали на стъпалата пред Сената, откъдето Скавър бе наблюдавал работата на плебейското събрание. — Това, което винаги е липсвало у римския политик, е търпението. За щастие аз притежавам голямо търпение. Никога не бягам от споровете с противниците си и всички, които идват да ме слушат, оценяват това ми поведение като правилно и почтено. Нещо повече, те харесват самия мен! Твърде дълго се показвам търпелив с тях, за да не спечеля доверието им.
— Ти си първият човек след Гай Марий, когото те толкова искрено обожават — рече Скавър и се замисли за отминалите времена.
— Имаш право — съгласи се Друз. — Гай Марий също е човек, на когото народът знае, че може да има доверие. Той допада на съгражданите си със своята прямота, с излъчването си на сила, със самите си маниери, които го оприличават много повече на обикновен римски гражданин, отколкото на благородник. Аз не мога да се ползвам с тези му предимства, защото просто не ги притежавам. Не мога да не бъда римски благородник. Но търпението ми даде своите първи плодове, Марк Емилий. Хората се научиха да ми имат доверие.
— Мислиш ли, че е дошло времето за гласуване?
— Убеден съм.
— Да събера ли и останалите? Можем да вечеряме у нас.
— Мисля, че днес е денят, когато на всяка цена трябва да вечерям у дома си — поклати глава Друз. — Дали за добро, дали за зло, утре ще се реши съдбата ми.
Скавър хукна да търси Марий, Сцевола и Антоний Оратор. Понеже срещна Луций Корнелий Сула, махна му и на него.
— Разнасям покани от името на Марк Ливий. Какво ще кажеш да дойдеш на вечеря у тях, Луций Корнелий? — И като видя как по лицето на Сула се изписва добре познатото изражение на омраза към всички околни, Скавър веднага добави: — Наистина ще е добре да дойдеш! Все наши хора сме, никой няма да тръгне да се меси в живота ти!
Сула се престана да се мръщи и дори си позволи да се усмихне.
— Щом настояваш, Марк Емилий, ще дойда.
В началото на септември шестимата сенатори нямаше да привлекат особено внимание, защото колкото и много клиенти да имаше Друз, в Рим не беше прието човек да изпраща патрона си чак до къщи. Обикновено времето за срещи и разговори беше ранното утро, когато всеки уважаващ себе си римлянин трябваше да се яви в дома на покровителя си и да му предложи услугите си за през деня. Но след това осмо предварително заседание на плебейското събрание Друз се беше обградил с такава плътна тълпа от почитатели, че освен на петимата си приятели — благородници трябваше да обръща внимание на още поне двеста свои по-неизвестни съграждани. В тълпата не се виждаха нито богаташи, нито хора с име, напротив — повечето бяха представители на третата и четвъртата класи, виждаха се дори пълни бедняци. Обединяваше ги едно — искреното възхищение към почтения, твърд и решителен Марк Ливий Друз. Още от второто концио те като че ли се бяха зарекли всеки път да го изпращат до дома му и от тогава постоянно увеличаваха броя си; днес бяха твърде многобройни, защото на следващия ден предстоеше гласуването и повече нямаше да имат възможност да разговарят с любимеца си.