— Убиец — обясни с една дума Марий.
— Ще изпратя да повикат брат му — делово заяви майката, без да обръща внимание на изцапаната си с кръв рокля.
Никой не обръщаше внимание на шестте деца, които тихомълком се промъкнаха зад гърба на Марий и с ококорени очи наблюдаваха ужасяващата гледка: локвата кръв по пода, изкривеното от болка лице на вуйчо им, мръсния предмет, който стърчеше от корема му. Вътрешният кръвоизлив притискаше все повече и повече нервните възли, водещи към крака на ранения, който ревеше с пълно гърло; при всяка негова конвулсия децата подскачаха и инстинктивно се дърпаха назад, докато най-накрая Цепион не си възвърна донякъде самообладанието и не притисна плътно до себе си мършавата фигурка на брат си Катон, за да откъсне погледа му от разширените очи на вуйчо му Марк.
Едва когато Корнелия Сципионида се върна в атрия, се сетиха за децата, които бяха отведени от обляната в сълзи бавачка; Корнелия безпомощно се отпусна до Марий и се загледа в ранения.
Скоро след това на вратата се появи Сула, буквално хванал мъничкия Аполодор Сикул под ръка, и хвърли лекаря като играчка до умиращия.
— Това влечуго не искаше да стане от масата — обясни той недотам възпитаното си държане спрямо лекаря.
— Трябва да го отнесете на леглото му, преди да го прегледам — заръча сицилиецът, задъхан от бързането.
Марий, Сула, Кратип и още двама роби подхванаха крещящия от болка Друз от земята и оставяйки широка кървава диря навсякъде, откъдето минеха, го понесоха към огромното легло, където толкова дълги години Сервилия Цепионида напразно се беше мъчила да зачене дете. Стаичката беше тясна и от многото лампи, окачени за случая навсякъде по стените, бе заприличала на огнище.
Дойдоха и другите лекари; Марий и Сула ги оставиха да се суетят около ранения и се върнаха в атрия при приятелите си. Дори оттук ясно чуваха виковете на Друз, който нито за миг не можеше да намери покой от измъчващата го болка. Когато се появи и Мамерк, Марий просто му показа пътя към спалнята, но дори не понечи да го придружи.
— Не можем да си отидем току-така — отбеляза Скавър, който сякаш бе остарял с няколко години.
— Не, не можем — съгласи се Марий, който се чувстваше не по-малко остарял от връстника си.
— Тогава да влезем в таблиния. Там по-малко ще пречим — предложи Сула, който още не можеше да си поеме дъх — не само че почти пред очите му бяха убили човек, но и трябваше да се бори с някакъв си лекар, който искаше да си дояде вечерята.
— Просто не мога да повярвам! — държеше се за главата Антоний Оратор.
— Сципион ще да е! — потръпна при самата мисъл Сцевола.
— По-скоро Варий, испанската курва — изскърца със зъби Сула.
Петимата се разположиха в кабинета, където безпомощно зачакаха да видят какъв ще е резултатът от цялата шетня. Всеки от тях приемаше едва ли не като лична обида това, че трябва да стои с вързани ръце, докато един от най-достойните римляни си отиваше в ужасна агония. Десетина-петнайсет минути по-късно трябваше да се убедят, че Корнелия Сципионида е истинска представителка на славния си род, щом като насред майчините си грижи бе намерила време да им прати храна и вино, оставяйки един от робите си изцяло на тяхно разпореждане.
Когато лекарите най-сетне се осмелиха да извадят оръжието от раната и да го разгледат, всички единодушно се съгласиха, че по-добро за целта едва ли би се намерило — малко обущарско ножче с широко, коварно закривено острие.
— Онзи го е извъртял открай докрай в раната — опита се да обясни Аполодор на Мамерк на фона на неистовите крясъци на Друз.
— Какво означава това? — Брат му беше плувнал в пот от убийствената жега, която маслените лампи бяха създали, и почти не можеше да вижда, камо ли да разсъждава.
— Означава, че вътрешностите са насечени, на парчета и така разбъркани, че изобщо не могат да бъдат повторно наместени. Кръвоносните съдове, нервните възли, пикочният мехур, дори, мисля, червата.
— Не можете ли поне да му дадете успокоително за болката?
— Вече му дадох сироп от мак, но ще му дам още. За нещастие не мисля, че ще му помогне особено.