Тази година колегията на народните трибуни представляваше доста внушителна гледка, но най-внушителен сред всички беше Квинт Варий Север Хибрида Сукронензис, който отдавна се бе зарекъл, че само да встъпи в длъжност, и всички поддръжници на идеята за всеобщо римско гражданство здраво ще си изпатят. Новините за клането в Аскулум Пицентум му дадоха още едно основание да се чувства сигурен победител в борбата с италофилите. Макар и още да действаше старата трибунска колегия, Варий непрекъснато сновеше сред познатите си конници и постоянното присъствие на Форума и търсеше подкрепа за законодателната си програма в плебейското събрание. Колкото до членовете на Сената, отчаяни от всекидневните укори, които сипеха Филип и Цепион, всички чакаха с еднаква надежда изтичането на годината и започването на следващия консулски мандат.
Наскоро, след като се бе разчуло за събитията в Аскулум Пицентум, в Рим пристигна мирна делегация от двайсет италийски благородници. Идваха право от новата столица Италика, но благоразумно замълчаха за новото й име, също както и не споменаха нищо за новоучредената държава Италия. Поискаха само аудиенция в Сената по въпроса за всеобщото римско гражданство за земите на юг не само от Арно и Рубикон, но от самата река Пад! Подобно неосъществимо искане имаше за цел единствено да задълбочи противоречията между италийци и римляни, както и по възможност да скара окончателно сенаторите помежду им. Управниците на Италия не мечтаеха повече за римско гражданство. Те искаха само едно — война.
Делегацията беше посрещната на първо време само от Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус, който се затвори с двайсетте италийци в тъй наречения Сенакулум — малко здание в съседство с храма на Конкорд. Опитваше се да им внуши, че исканията им са абсурдни и дори обидни за Рим. Макар и верен поддръжник на Друз, след смъртта му Скавър се опитваше да забрави всякакви приказки за всеобщо римско гражданство. Предпочиташе да доживее мирно старините си.
— Можете да съобщите на онези, които са ви пратили, че докато Рим не получи пълно възмездие за станалото в Аскулум Пицентум — отсече той. — Сенатът няма да ви приеме.
— Случилото се в Аскулум е просто поредното доказателство колко силни са настроенията в цяла Италия — възрази му водачът на делегацията — марсът Публий Ветий Скатон. — Така или иначе, не е в нашите права да държим сметка на пиценци за каквото и да било. Те сами ще решават по-нататъшната си съдба.
— Не те ще я решават — поправи го Скавър, — а ние, римляните.
— И все пак, ние държим Сенатът да ни приеме — упорстваше Скатон.
— Сенатът няма да ви приеме.
Най-накрая двайсетте италийци благоволиха да си тръгнат. Никой не изглеждаше особено обезкуражен от решението на римляните — или поне така се стори на Скавър. Последен на вратата остана Скатон, който подаде на Принцепс Сенатус някакъв свитък.
— Ако обичаш, Марк Емилий, приеми това като писмено послание от страна на марсите.
Скавър реши да не се занимава с документа, преди да се върне на спокойствие у дома си, и чак там се сети да го поиска обратно от писаря си. Да се занимава още с разни италийци, му се струваше досадно, но все пак реши да види какво му пишат марсите. Колкото повече четеше, толкова повече нарастваше удивлението му.
Още на другата сутрин Скавър свика Сената на заседание; явиха се малко хора, защото никой знатен римлянин не обича да го викат на работа по никое време. Както се и очакваше, сред отсъстващите бяха Филип и Цепион. За разлика от тях първият консул Секст Цезар, както и двамата му наследници на поста се явиха, а също така новоизбраните претори и народни трибуни. По обясними причини не се виждаше само Варий. Консуларните сенатори присъстваха в голямата си част. За голямо облекчение на Секст Цезар заседанието щеше да протече при кворум.
— Вчера получих официален документ, подписан от трима марси — взе думата Принцепс Сенатус, — Квинт Попедий Силон, който в документа се нарича консул, Публий Ветий Скатон, който пък се е кръстил претор, и Луций Фравк — в качеството си на някакъв съветник. Нека ви го прочета целия.