„До римския Сенат и народ. Ние, избраните от народа на марсите за негови официални представители, декларираме от името на своя народ, че отсега нататък се отказваме от съюза си с Рим. Нека се знае, че повече няма да плащаме никакви данъци и такси на Рим, още по-малко ще обслужваме досегашните си задължения към него. Рим повече няма да получава помощта на нашите легиони. В близко бъдеще римският град Алба Фуценция трябва да премине в наши ръце, а римското му население да го напусне. Нека настоящият документ се изтълкува като обявяване на война.“
Членовете на Сената неспокойно се размърдаха. Гай Марий протегна ръка към свитъка и Скавър любезно му го предостави. Документът бавно обходи цялата зала, така че всеки с очите си да се убеди в неговата достоверност.
— По всичко личи, че от днес сме в положение на война — заключи с присъщия си лаконизъм Марий.
— Война с марсите? — Не искаше да вярва на ушите си Ахенобарб Понтифекс Максимус. — Вярно, тъкмо аз бях човекът, който преговаряше със Силон пред Колинската порта; вярно е и че тогава обсъждахме въпроса за войната. Но все пак е абсурдно марсите да мислят, че биха могли да ни победят на бойното поле! Та те просто нямат достатъчно войници, за да излязат срещу нас! Убеден съм, че двата легиона, които ми се представиха на Валериевия път, представляват цялата им армия.
— Да, случаят изглежда странен — съгласи се Скавър.
— Освен ако и останалите италийски народи не са обвързани по някакъв начин с марсите — предположи Секст Цезар.
Но в това никой от присъстващите не искаше да повярва, дори Гай Марий. И понеже нямаше какво повече да си кажат, сенаторите се разотидоха по домовете си, без да са приели каквото и да е решение. Единственото, което оставаше, бе Италия да се държи под строго наблюдение… Обаче беше изключено да изпратят нови двама скитащи претори. Сервий Сулпиций Галба, който беше пратен да разучава „италийския въпрос“ в южната половина на полуострова, вече бе пратил вест, че се завръща в Рим. Сенатът прие да отложи всякакви кардинални решения за по-късно, когато преторът ще се е прибрал и ще е изнесъл доклада си за положението на юг от Рим. Възможно ли бе да започне война с цяла Италия? Нищо чудно, но не още.
— Признавам, че докато Марк Ливий беше сред нас, живеех с усещането как всеки миг може да избухне конфликт със съседите ни — говореше Марий на Скавър, след като заседанието беше разпуснато. — Но сега, когато него вече го няма сред живите, подобна идея ми се струва напълно несериозна! Чудя се дори дали той нарочно не е преувеличавал, за да успее с програмата си. Но пък и дали марсите биха се хванали току-тъй сами? По всичко личи, че не разчитат на съюзници, но пък и Квинт Попедий никога не ми е приличал на глупак.
— Нямам какво да ти отговоря, Гай Марий — рече Скавър. — Всичко, което излезе току-що от устата ти, все едно аз съм го казал. Да му се не види, как пък не прочетох тая хартийка, преди Скатон да е напуснал Рим? Вътрешният ми глас подсказва, че боговете си играят с нас.
Разбира се, времето от годината не предразполагаше Сенатът да се занимава с други въпроси, освен с вътрешноримските. Колкото и сериозна да беше външнополитическата обстановка, никой не би се наел да взима решения по времето, когато една двойка сенатори вече слиза от сцената, а следващата още се колебае в настроенията на сенаторите.
И така през целия декември назначените отци се отдаваха на домашни разправии. Колкото и незначителни да бяха, инцидентите на Форума предизвикваха много по-голям интерес сред гражданите, отколкото някаква си декларация за война от страна на марсите. А сред тези тривиални въпроси, които вълнуваха обществеността, бе кой да заеме опразненото от Марк Ливий Друз място в колегията на понтифексите. Дори след толкова много години Ахенобарб Понтифекс Максимус още се чувстваше в правото си да претендира за жречеството на Друз, което според логиката на нещата трябваше да се падне на него. Затова той използва първия сгоден случай да предложи за поста по-големия си син Гней, отскоро сгоден за Корнелий Цина, дъщеря на патриция Луций Корнелий Цина. Понеже Друз беше плебей, редно беше мястото му да се заеме също така от плебей. Докато се стигне до самите избори, в кандидатските списъци се появиха имената на кажи-речи всички видни римляни от плебейски произход. Имаше и патриции, сред които Метел Пий, който също се чувстваше ощетен, задето по волята на избирателите мястото на покойния му баща бе заето от Гай Аврелий Кота. Най-накрая Скавър Принцепс Сенатус смая всички, като лично внесе сред имената на съревноваващите се това на патриция Мамерк Емилий Лепид Ливиан — роден брат на Друз, но отгледан в патрицианско семейство.