Междувременно беше ясно, че положението на Луций Кота става все по-отчаяно и по-отчаяно. Затова не беше изненада, когато на следващия ден при откриването на новото заседание по делото се разбра, че обвиняемият Луций Аврелий Кота е решил да замине доброволно в изгнание, вместо да чака да чуе с ушите си присъдата на заседателите. Подобен ход поне позволяваше на човек да събере каквото може от имуществото си и да се изсели заедно с него в някоя от провинциите; иначе не само че пак щяха да го изгонят от Рим, но и щяха да конфискуват цялата му собственост и да го лишат дори от средства за елементарно съществуване.
Времето обаче не беше подходящо нито за ликвидиране на сметки в банки, нито за разпродажба на семейни бижута. Колкото и Сенатът да се занимаваше с глупости, колкото и Варианската комисия да събираше върху себе си обществения интерес, деловите среди ясно усещаха накъде духа вятърът и вземаха необходимите мерки. Парите се изтегляха от обращение, дяловете в сдруженията губеха от стойността си, по-малките от тях свикваха отчаяни заседания на управителите си. Златарите и търговците на диаманти пък все по-задълбочено обсъждаха въпроса, дали избухването на една война няма да принуди управниците да спазват стриктно и без това действащия закон за лукса, и в крайна сметка решаваха да прехвърлят капиталите си в търговия с оръжие.
Нищо не успя да убеди римския Сенат, че марсите са обявили война на Рим. Отникъде не се чуваха новини за въоръжени нападения, още по-малко се говореше за военна подготовка у останалите италийски народи. Единственото, което можеше да разтревожи безгрижния град, бе, че вместо да се прибере у дома, както бе обещал, преторът Сервий Сулпиций Галба изчезна вдън земя.
Варианската комисия набираше скорост. Вторият осъден и изпратен в изгнание беше Луций Калпурний Бестия, който, за разлика от Кота си остана и без имуществото. Същото се случи и с Луций Мемий, заминал да се спасява на остров Делос. В средата на януари пред съда бе извикан самият Антоний Оратор, но той изнесе такава блестяща реч и бе посрещнат с такива бурни акламации от страна на публиката, че съдебните заседатели решиха за по-сигурно да го обявят за невинен. Разгневен от подобна мекушавост, Квинт Варий реши да си отмъсти, като осъди самия Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус.
Скавър се яви в съда съвсем сам, без нито един адвокат. Както винаги беше облякъл пурпурноръбата си тога претекста, а по някакъв тайнствен начин бе успял сякаш да материализира цялата аукторитас и дигнитас, която бе придобил през дългата си политическа кариера, и тя витаеше като ореол около плешивата му глава. С каменно изражение изчака Квинт Варий (който бе счел делото за достатъчно важно да го води сам) да му издиктува всички прегрешения, които е извършил спрямо римския народ, подкрепяйки италийската кауза, докато най-накрая изсумтя презрително и за малко не се изплю в лицето на обвинителя си. Дори не благоволи да се обърне към съдебните заседатели, ами заговори направо на тълпата зад себе си:
— Чухте ли, Квирити? — прогърмя гласът му из Форума. — Някакво си кариеристче от Сукрон, дето не се знае дали изобщо има римска кръв в жилите си, смее да обвинява мен, Скавър, Принцепс Сенатус, в държавна измяна спрямо Рим! Да, но Скавър отрича до едно всичките му обвинения! Вие на кого бихте повярвали, на него или на Квинт Варий?
— На Скавър! — изрева в един глас множеството, към което се присъединиха и съдебните заседатели. Не само това, ами неколцина дори станаха от столовете си и на рамене понесоха обвиняемия из площада.
— Голям глупак! — сподели по-късно Марий пред Скавър. — Дали наистина си е въобразявал, че ще може да обвини точно теб в държавна измяна? Дали би се намерил и конник, който да му повярва?
— Откакто тези нещастници, конниците, успяха да пратят на заточение Публий Рутилий Руф, им се струва, че вече няма кой да им се опре. Ха… — намести тогата си той, защото ездата, която му бяха организирали, бе поразвалила външния му вид.
— Когато Варий реши, че е достатъчно силен, за да се нахвърли и върху бившите консули, трябваше да започне с мен, не с теб — продължи Марий. — Мисля, че оправдаването на Марк Антоний трябваше да му послужи като предупреждение. Но той се сметна за твърде силен! Е, добре, предполагам, че в продължение на поне няколко седмици Варий ще си почине. И ще продължи с не чак толкова известни фигури. Бестия никой не би го защитил, всички го знаят какъв е разбойник. Докато Луций Кота не се радваше на много приятели. Вярно, че само роднините му биха му помогнали достатъчно, но той отдавна е изгубил симпатиите на чичовците си — всички погледи в семейството са насочени към синовете на Марк Кота и Рутилия. — Марий се замисли и веждите му заиграха в лукава усмивка. — Разбира се, най-голямото нещастие за Варий е, че не е римлянин. Ти си и аз съм, но той не е. Само че не ще да го разбере.