Двама претори, единият на север, другият на юг, са станали жертва на ужасни инциденти. Цяла Италия, дори и най-затънтените й села, разбира значението, неприкосновеността на римския претор. И все пак, — назначени отци, свидетели сме как в единия случай е било извършено грозно убийство, а в другия е било наложено принудително задържане. Това, че не знаем как би завършило задържането на Сервий Сулпиций, се дължи единствено на щастливата случайност, позволила му да избяга. На мен обаче ми се струва, че и Сервий Сулпиций е щял да сподели рано или късно тъжната участ на Квинт Сервилий. Рим щеше да изгуби двама свои претори, и двамата дарени с проконсулски империум! При това и в двата случая поведението на техните убийци ясно подсказва, че не се страхуват от възмездие. Задавате ли си въпроса какво означава това? Означава само едно, колеги сенатори! Ако Аскулум Пицентум и Нола са достигнали дотам в дързостта си, че да посягат върху живота на римските претори, то е, защото са убедени, че възмездие няма да има! С други думи, в Аскулум и Нола разчитат между Рим и съответните области на Италия да избухне война, която да ни попречи да потърсим сметка на убийците.
Всички в залата застанаха като на тръни; не откъсваха очи от Марий. Той се спря за секунда-две и потърси с поглед неколцина от колегите си: Луций Корнелий Сула например, в чиито очи се четяха забравени искри; или Квинт Лутаций Катул, който гледаше оратора с уважение.
— И аз не по-малко от вас се смятам за виновен, назначени отци. Виновен за това, че откакто Марк Ливий Друз ни напусна и престана да ни предупреждава, аз като че ли отхвърлих всякаква мисъл за наближаващата буря. Рекох си, сигурно е бъркал, сигурно просто така му се е струвало. Когато след похода на марса Силон срещу Рим нищо съществено не се случи, изпаднах в още по-голяма заблуда. Казах си, че цялата работа е била наивен опит да получат с хитрост римското гражданство. Когато след това марсите отправиха до Принцепс Сенатус официален документ, с който обявяваха война на Рим, аз и на това не обърнах особено внимание. Не му обърнах внимание, защото заплахата идваше от един-единствен от италийските ни съседи, нищо че в онази делегация участваха представители на още седем. И което е може би най-показателно, до ден-днешен не мога да повярвам, че който и да е от италийските ни съюзници би имал желанието и смелостта да излезе срещу нас.
Марий закрачи по каменните плочки и застана пред затворените врати на Курията, за да може да гледа двете страни на Сената едновременно.
— И все пак това, което научихме днес от устата на Сервий Сулпиций, променя всичко. Разказът му хвърля съвсем нова светлина върху случилото се в Аскулум Пицентум. Както подсказва името му, Аскулум е пиценски град. Нола пък е самнитски. И двете селища не се ползват със статута на римска или латинска колония. Ето защо твърдя, че имаме пълни основания да се смятаме в състояние на война едновременно с марсите, пиценците и самнитите, които навярно са сключили съюз. Нищо чудно да се окаже, че в съюза влизат всички осем народи, които участваха в делегацията до Сената. Навярно с официалното обявяване на война марсите са искали да ни предупредят. Докато останалите седем членове на съюза дори не са сметнали за нужно да се съобразяват. Марк Ливий Друз не преставаше да повтаря, че италийските съюзници са пред прага на война. Макар и със закъснение, трябва да заявя, че и аз подкрепям мнението му. С тази разлика, че според мен прагът вече е прекрачен.
— Да разбираме ли, че според теб Рим се намира в състояние на война със съседите си? — попита Ахенобарб Понтифекс Максимус.
— Точно така, Гней Домиций.
— Продължавай, Гай Марий — подкани го Скавър. — Бих искал да те изслушам докрай, преди сам да взема думата.
— Остава ми съвсем малко да се доизкажа, Марк Емилий. Това, което всички трябва да разберем, е, че е нужна светкавична мобилизация. В същото време трябва да разберем докъде се разпростира съюзът срещу нас. Трябва да вдигнем на оръжие всички сили, с които разполагаме, за да защитим пътищата към Кампания. Необходимо е да се уверим в настроенията на латините, да проверим до каква степен колониите ни, намиращи се на вража територия, ще могат сами да се защитават в случай на обсада. Както добре знаете, аз самият владея обширни земи в Етрурия, също както Квинт Цецилий Метел Пий и мнозина друга от фамилията на Цецилиите. Не по-малки са владенията на Квинт Сервилий Цепион в Умбрия. А Гней Помпей Страбон и Квинт Помпей Руф държат в ръцете си Северен Пиценум. По тази причина, мисля, че ще е напълно по силите ни да задържим Етрурия, Умбрия и Северен Пиценум на своя страна — но само ако незабавно пратим делегация, която да влезе в контакт с тамошните големци. Що се отнася до Северен Пиценум обаче, мисля, че въпросните големци седят днес сред нас в Сената.