Не искам да злорадствам — нищо, че хората ме смятат за злобен човек, при това с право. И двамата с теб добре познаваме тази дама и нищо от онова, което мога да ти съобщя за нея, няма да те изненада. Между нея и мъжа й съществува много любов, но не е любовта, която ще ги направи щастливи. Гай Юлий просто не може да понася живота на жена си, а тя добре го разбира. Снощи тя беше като грейнала от щастие, че мъжът й отново заминава — за няколко месеца поне, — и колкото й да не й прилича, доста се смя. А, от друга страна, понеже лежах точно до Гай Юлий, мога да кажа, че държането й не остана незабелязано от него! Защото, Публий Рутилий, Аврелия притежава такава притегателна сила, че стига да поиска, неизбежно приковава вниманието на всички мъже около себе си. Троянската Елена би останала незабелязана в нейно присъствие. Ако щеш ми вярвай, но тя успя да превърне нашия Принцепс Сенатус в щастлив юноша, ходещ на уроци по риторика! Да не говорим за Сцевола или дори Гай Марий. Пак ти казвам, разногледи ни направи. А като имаш предвид, че нито една от другите жени не може да се нарече грозна, напротив — повечето са истински красавици. Но дори Юлия и Далматика не можеха да се сравняват с Аврелия — факт, който не остана скрит за Гай Юлий. Предчувствам, че щом са се върнали у дома, са имали нов повод за домашна свада.
Вечерята наистина премина при доста необичайна атмосфера. Но сега се сещам, че ти дори не знаеш по какъв повод е била дадена. Аз самият не знам със сигурност, но имам усещането, че Гай Марий е бил споходен от предчувствие. Казал си е навярно, че никога повече не бихме могли да се срещнем при подобни празнични обстоятелства — всички ние, които бяхме поканени у дома му. Говореше с нескрита тъга за теб, за това, че компанията не била пълна без теб. Говореше тъжно за самия себе си. И за Скавър. И дори — което ми направи най-голямо впечатление — за малкия Марий! Колкото до мен самия, толкова много ме оплаква, че в крайна сметка цялата тъга се прехвърли от неговата душа на моята. Вярно, че от смъртта на Юлила двамата с него постоянно сме се отдалечавали един от друг, и все пак не мога да си обясня обхваналата го меланхолия. Пред нас се разкрива една по моему изключително тежка и продължителна война, което ми подсказва, че ни предстои отново да работим заедно, рамо до рамо — както някога. Кое тогава го притеснява толкова много? Единственият отговор, до който мога да стигна, е, че се страхува за себе си. Страхува се, че няма да преживее войната. Страхува се също, че ако останем без неговата солидна подкрепа, ние също ще срещнем много страдания.
Но за да остана верен на уговорката ни със Скавър, няма да отварям дума за предстоящата война. Затова пък мога да ти разправя една историйка, за която Скавър нищо не знае. Оня ден бях посетен от Луций Калпурний Пизон Цезонин, който получи от Сената задачата да организира въоръжаването и снабдяването на армията ни. Между другото, не беше ли женен за дъщеря ти? Колкото повече се замислям над въпроса, толкова по-уверен ставам, че е точно така. Но това няма връзка. Беше дошъл да сподели с мен едно свое любопитно разкритие. Колко жалко, че Апенините така ни откъсват от Италийска Галия, особено от онази й част, която е обърната към Адриатика. Крайно време е да превърнем областта в провинция като всички други и да започнем да пращаме редови управители — също както и в Трансалпийска Галия. За целите на войната тази година пратихме извънреден управител на двете области едновременно, при това със седалище отсам Алпите — бившият консул Гай Целий Калд. Квинт Серторий ще му бъде квестор, което звучи доста обнадеждаващо. Убеден съм, че у всички Марии тече кръвта на боеца, а Серторий е по майчина линия един от тях. По бащина пък е сабин.