Но да не се отдалечавам от темата. Скоро след назначаването си Пизон Цезонин замина на север, за да поръча оръжие и екипировка за легионите. Започнал от традиционните производители — Пиза и Популония. Но докато бил там, до ушите му достигнали слуховете за някакви мистериозни леярски градове в източната част на Италийска Галия. Начело на цялото огромно предприятие, което представлявали, стояло анонимно дружество със седалище в Плаценция. Той веднага се запътил към Плаценция. И… дотам! Вярно, намерил представители на дружеството, но това били най-мълчаливите и неразговорливи типове, на които можело да се попадне. След като изгубил известно време с тях, Пизон заминал на изток за Патавиум и Аквилея, където с очите си се уверил как цялата област е намерила своя нов поминък. Открил също така, че неизвестните леярски градчета били сключили договор с италийските съюзници преди почти десет години и безупречно го изпълнявали! Цезонин не вижда нищо нередно в поведението на самите занаятчии. Предложили им изключително изгодни условия, плащат им най-редовно — защо да не работят? Макар самите работилници да са собственост на дребни занаятчии, оказало се, че самите градове са притежание на някой едър земевладелец, който умишлено не се бил заел със самото производство. Местните жители обяснявали тази странност с факта, че според тях земевладелецът бил римски сенатор! И което прави цялата история още по-тъмна, по всичко изглежда, че самите производители през цялото време са живели с чувството, че работят за Рим и че човекът, с когото са сключили договора, е римският префектус фабрум! Когато Пизон Цезонин се заинтересувал по-подробно как изглеждал този тайнствен човек, те му описали дума по дума марса Квинт Попедий Силон!
Питам се аз: откъде е знаел Силон на коя врата да почука, след като дори ние в Рим не сме и чували за тези леярници? И ми хрумна доста странен, но със сигурност интересен отговор — за жалост, ще ми е трудно да го докажа с факти. Затова и не го споменах пред Пизон. Както си спомняш, Квинт Сервилий Цепион живя дълги години у Марк Ливий Друз и го напусна едва след като се разбра, че жена му е била в любовна връзка с Марк Катон Салониан. Добре си спомням, че пак по времето, когато се кандидатирах за пръв път на преторските избори, Цепион замина за някакво далечно пътешествие. В своите по-ранни писма ти самият ме бе уведомил, че Златото на Толоза не се намира повече в Смирна, че Цепион лично бил дошъл в града, за да си го прибере за огромно съжаление на тамошните банкери — и то по време на същото онова дълго и далечно пътешествие. От друга страна, Силон често посещаваше дома на приятеля си Друз. Публична тайна беше, че отношенията му с Марк Ливий бяха много по-близки и приятелски, отколкото между Друз и Цепион. Та чудя се аз — дали през някое от тези си гостувания той не е чул за плановете на Цепион да вложи парите си във въпросните леярски градчета в Източна Галия? И като го е чул, да е решил да изпревари Рим. Отишъл е в новосъздадените градове, обвързал ги е с договор да работят за неговия народ и още преди да се е разчуло за новия производителен център, вече го е лишил от всякакъв интерес да се рекламира.
Ето защо, предполагам, че римският сенатор — земевладелец не е никой друг, а Цепион и че дружеството, установило се в Плаценция, е негово. Но там е работата, Публий Рутилий, че не виждам как ще мога да го докажа. Както и да е. Пизон Цезонин упражнил известен натиск върху оръжейниците и ги убедил да не продават повече продукцията си на италийците. Вместо това ще работят занапред за нас.
Рим усилено се готви за война. Но в цялата работа има нещо неестествено, особено като се има предвид с кого ще воюваме. Никой не се чувства уверен при мисълта, че ще се воюва на италийска земя. Подозирам, че и сред враговете ни цари същото настроение. Иначе защо не ни нападнаха още преди три месеца, когато според осведомителите ми вече са били напълно готови? О, забравих да ти кажа, че в момента съм се заел почти изключително със създаването на шпионска мрежа на територията на целия полуостров. Ако не друго, то поне трябва да сме по-добре осведомени за ходовете на противника, отколкото те за нашите.
Между другото, написаното оттук нататък е с друга дата. Скавровият куриер не можа да замине, та имам още време.