Засега можем да разчитаме на Етрурия и Умбрия. Е, и там се чуват гласове против Рим, но настроенията далеч не са толкова враждебни, колкото другаде. Всичко се дължи най-вече на многото латифундии в региона. Гай Марий не спира да снове из владенията си — едновременно да набира войници и да усмирява местните жители. И което си е право, Цепион се старае не по-малко в Умбрия.
Назначените отци останаха удивени, когато им съобщих за донесенията на шпионите си — а именно, че италийците разполагат с не по-малко от двайсет легиона въоръжена и обучена войска, която само чака да влезе в бой. Доста трябваше да ги убеждавам, докато ми повярват. Питам те сега: накъде сме тръгнали ние с нашите шест? За щастие разполагаме с достатъчно оръжие, за да въоръжим в най-скоро време още поне десет легиона, и то все благодарение на онези мъже, които след всяко сражение обикалят бойното поле и събират оръжието от нашите и вражите покойници едновременно. Цялата плячка се съхранява в Капуа, която е буквално наблъскана с оръжие. Но как ще съумеем да попълним състава на легионите и да ги обучим за война, никой не може да каже, защото и никой не знае колко време ни остава.
Да не пропусна да ти съобщя, че към края на февруари Сенатът реши да превърне Аскулум Пицентум в пример за назидание — по същия начин, по който навремето постъпихме с Нуманция. Това открива задачата за поддържане на трети театър на бойни действия, отделен от централния. Командването на този трети фронт бе връчено на Помпей Страбон. Една-единствена цел — Аскулум Пицентум. Обяви, че ще е готов за поход не по-късно от май. Според сега действащия календар това означава съвсем ранна пролет. Най-после върховният понтифекс благоволи да добави двайсет дни в края на февруари, заради което и датата на тази втора част на писмото ми е от март. Вече останах сам да ти пиша — Скавър се предаде, заявявайки, че нямал време! Сякаш аз имам! Но в никакъв случай не ме разбирай погрешно, Публий Рутилий — писмото ми в никакъв случай не е тежест за мен. Много пъти ти си си губил от ценното си време да ме осведомяваш какво става в Рим по време на дългите ми отсъствия. Сега е време аз да ти върна жеста.
Луп е от онзи тип римски военачалници, които се срамуват да се заемат с някаква работа, неотговаряща на достойнството им. Затова, когато се разбра, че двамата с Луций Цезар ще трябва да си поделят по равно четирите легиона ветерани, наследени от Тит Дидий, и да вземат по един от двата легиона новобранци, той дори не благоволи да напусне Карсеоли (където е установил главната си квартира предвид предстоящите си действия на източния фронт). Сметна за прекалено прозаично и недостойно да отиде сам до Капуа и да подбере полагащите му се войници. Вместо това прати Помпей Страбон. Никак не му е присърце този Помпей Страбон, но пък и аз да се поставя на негово място…
Но Помпей Страбон се оказа мъж на място и добре му го върна! Отиде до Капуа, взе двата легиона ветерани и третия от новобранци и се върна обратно до Рим. Луп му бе заповядал да вземе със себе си новобранците и да продължи с него към Пиценум, а ветераните да остави на него в Карсеоли. Но това, което Помпей стори, бе толкова немислимо, че Скавър после цяла седмица не престана да се залива от смях при спомена за него. Прехвърли командването на новобранците на Гай Перперна и прати тях на Луп в Карсеоли, докато сам подбра двата легиона на Тит Дидий и спокойно продължи на север по Вия Фламиния. Не само това, ами когато Катул Цезар пристигнал в Капуа, за да поеме командването на гарнизона и военните школи, за свое голямо неудовлетворение трябвало да открие, не Помпей Страбон е очистил складовете от екипировка и оръжие за поне четири легиона! Та затова Скавър и досега се смее като побъркан. Лично аз не виждам какво толкова смешно има в това, един римски сенатор да направи на идиоти всички останали. Предполагам, че у Страбон е проговорила келтската кръв, ама когато за това му удоволствие други трябва да му берат колая…
Защото още щом разбра, че е измамен, Луп се обърна към Луций Цезар с настояване да му даде един от своите легиони с ветерани! Естествено Луций Юлий му отказа, като в посланието му пролича известна загриженост що за командващ е колегата му, щом като не можел да се оправи с подчинените си, ами знаел само да настоява пред по-старшия. За нещастие топката остана у Марий и Цепион, които сега като луди обикалят Етрурия и Умбрия в търсене на доброволци и в тяхното обучение. Самият Луп си остана в Карсеоли, зарекъл се да мрази целия свят.
Целий и Серторий в Италийска Галия явно са си поставили за задача да натоварят целия римски флот с войници и оръжие, а ако ме питаш, из всички владения на Рим няма оръжейна или стоманолеярна, където да не са запретнали ръкави, както сардинците ги запретват при вида на самотни търговци. Още малко и съм склонен да мисля, че в крайна сметка нищо не сме загубили от това, че Цепионовите градчета са работели за италийците. Тъй и тъй нямаше да се сетим сами да им намерим достатъчно работа. Сега всички работят за нас, а това е, което най-много може да ни радва.