Близо до Антинум Скатон се срещна с Презентей и неговите пелигни, които не пропуснаха да му се похвалят с клането над Перперновите легиони в планинските проходи. Самият Презентей се беше запътил към родните места, за да отнесе плячката и да въоръжи с нея новите попълнения в армията си. Скатон пък се насочи на запад и постъпи точно както Марий предполагаше, че ще стори един способен италийски пълководец — изпрати неколцина войници с остро зрение да се изкачат по върховете над Велин и им нареди да съобщават за всяко движение на римляните. Междувременно се зае с построяването на укрепен лагер на източния бряг на реката — по средата между двата моста — и тъкмо се чудеше дали не е трябвало да се приближи повече до Карсеоли, когато се разбра, че по южния мост преминават римски легионери.
На Скатон не му се вярваше на очите, когато Луп се зае с прехвърлянето на моста, допускайки и последната възможна грешка. Така например консулът нареди на войниците си да развалят строя много преди да са стигнали моста, което превърна преминаването в същинска неразбория и дълго време, след като бяха излезли на левия бряг на реката, римляните продължаваха да се бутат и оправят. Самият Луп посвети цялата си енергия на въпроса за превеждането на обоза; дотам се беше залисал, че когато Скатон и двата легиона марси се спуснаха върху армията му, той нямаше време дори да си сложи бронята. Осем хиляди римски войници срещнаха смъртта на бойното поле. Сред тях бяха самият Публий Рутилий Луп и първият му помощник Марк Валерий Масала. Около две хиляди се спасиха в последния момент, след като, вместо да се бият, местеха панически волските коли, запречили моста, и захвърляйки шлемове, мечове и дори ризници, се бяха впуснали в панически бяг към Карсеоли. Всичко това се случи на единайсетия ден от юни.
Сражението — ако изобщо може да се нарече така — се проведе същия следобед. Вместо да прибере войските си в лагера, Скатон реши да прекара нощта на бойното поле, за да могат хората му призори да се заемат с разсъбличането и изгарянето на хилядите трупове, а и да преведат неизползвания римски обоз от своята страна на реката. Надяваше се в тежките волски коли да открие жито и други провизии. Скатон бе изпаднал в прекрасно настроение. Излизаше, че да се бият римляните, е по-лесно, отколкото да нашляпаш децата си вкъщи. Та те нямаха дори понятие как да се предпазват от нападения на вража територия! Именно това му се струваше необяснимо. Как бяха успели римляните да завладеят половината свят и да държат останалата в напрежение, когато не можеха да покажат носа си на петдесет километра от Рим?
Писано било скоро да си отговори на въпроса. Марий вече го дебнеше и дойде ред на самия Скатон и легионите му да бъдат изненадани.
Най-напред Марий бе попаднал на лагера на марсите — изоставен на произвола на съдбата. Нареди на войниците си да изнесат всичко — храна, бойно снаряжение, както и много пари, като нито за миг не позволи грабежът да се превърне в хаос и безредие. Вместо това прехвърли тежестта по събирането и изнасянето на плячката да се извърши от спомагателните части, които и без това нямаха работа на бойното поле. Доволен от видяното, Марий даде заповед за преследване на врага. По обяд двата му легиона излязоха на полесражението от предния ден, където завариха марсите да свалят доспехите на убитите римляни.
— О, чудесно! — извика той на Авъл Плоций. — Хората ми имат рядък шанс да опитат кръвта на много врагове едновременно! Предстои им най-голямото удоволствие на войника — поголовното клане! Без да го знаят, ето ги вече същински ветерани!
И което си беше истина, битката скоро се превърна в клане. Без да губи нито минута, Скатон стремглаво започна да отстъпва към планините, оставяйки на римляните труповете на две хиляди свои сънародници и цялата плячка, която сам бе взел предния ден. Но колкото и позорно да бяха избягали марсите, Марий не можеше да отрече, че победата е по-скоро тяхна — за разлика от Перперна и Луп Скатон бе успял да спаси голямата част от войската си, при това с оръжието й. Губещи бяха само римляните; толкова месеци усилена подготовка и накрая безславен край за осем хиляди римски младежи само защото ги е предвождал някакъв идиот.
Близо до моста римляните се натъкнаха на труповете на Луп и Месала.
— Жалко за Марк Валерий; щеше да излезе добър войник от него — сподели Марий пред Плоций. — Но виж, за Луп чак се радвам, задето Фортуна така му обърна гръб! Ако беше оцелял, като нищо щеше да прати още толкова войници на оня свят.