Разбира се, щом научи, че му е дадено половината командване, Цепион ще стане съвсем непоносим. Затова така съм пресметнал пътя на куриерите, че ти да получиш новините преди него. Така ще имаш време да измислиш как да му натриеш носа, преди да е станало твърде късно. Единственият съвет, за който се сещам, е да не му цепиш басма.“
В крайна сметка лично Фортуна пое грижата за Квинт Сервилий Цепион. И се справи със задачата по най-блестящия, трагикомичен начин, който можеше да се измисли. Цепион прие новината за поделеното командване с голяма самоувереност. По времето, когато Марий се сражаваше със Скатон на брега на Велин, на него му се беше удал случай да разгони някакъв легион от марси, нахлули да грабят в околностите на Вария. След като направи нужните изчисления във времето, Цепион извести Сената, че именно той бил спечелил първата победа над италийците, понеже датата била десети юни, а Марий влязъл в бой едва на дванайсети. А между двете победи римляните били претърпели и едно съкрушително поражение, за което Цепион бил склонен да вини повече Марий, отколкото Луп.
За голямо съжаление на колегата си главнокомандващ Марий не обърна никакво внимание на празното му самохвалство и сякаш изобщо не се интересуваше какви ги върши той във Вария. Цепион го повика обратно в Карсеоли, но той и този път не го удостои с отговор. Беше се настанил в лагера на Скатон край реката, след продължителни усилия го беше превърнал в здрава крепост и в крайна сметка бе прибрал вътре всички войници, с които разполагаше. Ден след ден легионерите му провеждаха своите учения, а Цепион гореше от нетърпение кога най-после ще нахлуят в земите на марсите. Марий беше наследил жалките остатъци от Луповата армия — всичко на всичко пет кохорти — и като ги събра с шестте хиляди оцелели от поражението на Валериевия път — за тях имаше достатъчно оръжие — успя да сформира три пълноценни легиона. Но преди да направи и една крачка напред — уведоми той Цепион, — трябвало да бъде сигурен в способностите на войниците си. Вече той щял да определя кой е готов за бой и кой не, а не някакъв си главозамаял се кретен, който не може да различи лявото крило от авангарда.
Самият Цепион разполагаше с легион и половина, които реши да раздели на две равни половини. С подобни скромни сили никога не би се решил сам да нападне. И така, докато Марий провеждаше своите безкрайни учения някъде на североизток, Цепион седеше във Вария и го ругаеше на поразия. Юни свърши, квинктилис започна, а Марий продължаваше да обучава войниците си, без да чува ругатните, които се носеха по негов адрес във Вария. Също като Луп преди него Цепион прекарваше повечето от времето си в писане на жалби до Сената, където Скавър, Ахенобарб Понтифекс Максимус и Сцевола стояха постоянно нащрек да не би случайно Филип да убеди назначените отци, че командването трябва да се отнеме от Гай Марий.
Към средата на квинктилис обаче в лагера на Цепион дойде неочакван посетител. Не друг, а водачът на марсите, Квинт Попедий Силон.
Беше довел със себе си двама наплашени до смърт роби, едно тежко натоварено магаре и две кърмачета, за които отдалеч се виждаше, че са близначета. Предупреден от офицерите си, Цепион бавно се доближи до форума в средата на лагера, за да посрещне неканения гост. Силон бе дошъл в пълно бойно снаряжение, а двете дечица, поверени на млада робиня, бяха повити в пелени от пурпур и злато.
Щом зърна Цепион, Силон се усмихна радостно.
— Квинт Сервилий, каква радост, че те виждам! — възкликна той и пристъпи към римлянина с протегната ръка.
Цепион обаче добре усещаше погледите на всички върху себе си, затова гордо навири нос и сякаш дори не забеляза подадената му ръка.
— Какво желаеш? — попита той с присъщото си високомерие.
Силон прибра невъзмутимо ръката си, сякаш в пренебрежението на Цепион нямаше нищо обидно, и с няколко изречения изясни положението си:
— Дошъл съм да търся убежище и закрила в Рим. И в името на приятелските ми чувства към покойния Марк Ливий Друз предпочетох да се предам на теб вместо на Гай Марий.