— И да се сетят, и да не се сетят, какво значение има! — кикотеше се победоносно Цепион. — Двата ми легиона ще накажат всеки, който дръзне да се приближи! — Той надигна кожената завеса, служеща вместо врата, но сметна, че гостът не е заслужил чак толкова, че да го пуска пред себе си, и влезе пръв. — А, и естествено ще трябва да оставиш синовете си в лагера, докато ни няма.
— Разбира се — съгласи се Силон, сякаш това беше най-нормалното нещо на света.
— Приличат на баща си — подхвърли между другото Цепион, докато робинята ги поставяше върху една от кушетките, явно с намерението да им смени пелените. И нямаше как да не му приличат, след като имаха същите жълто-зелени очи. Цепион изведнъж потръпна от погнуса. — Спри се, момиче! — сопна се той на робинята. — Това тук да не ти е детско отделение! Ще изчакаш да настаня някъде господаря ти, пък тогава върши, каквото си искаш!
И така, когато на другия ден Цепион потегли начело на двата си легиона на лов за злато, Силон остави двамата си близнаци на грижите на робинята в лагера; златото, което беше донесъл, също остана в сигурни ръце, сиреч на скрито в палатката на главнокомандващия.
— Между другото, Квинт Сервилий, знаеш ли, че тъкмо в този момент Гай Марий е обсаден от десет легиона пиценци, пелигни и маруцини? — подметна уж случайно Силон.
— Ами! — зяпна той, сякаш падаше от небето. — Десет легиона? Кой ще победи според теб?
— Гай Марий естествено. Има ли случай да не е победил?
— Хм — замисли се Цепион и въпросът беше приключен.
Слънцето вече достигаше зенита си, а шествието продължаваше да се точи из полетата край Вария. Почти веднага щом излязоха от лагера, Силон бе повел легионите встрани от Валериевия път и следвайки течението на река Анио на югозапад се бе насочил към Сублаквеум. Цепион умираше от нетърпение да види трийсетте магарета със злато и постоянно пришпорваше жребеца си, но марсът всеки път му напомняше, че ще е добре да не избързват много пред пехотата.
— Златото е на сигурно място, никъде няма да избяга — успокояваше спътника си той. — Бих се чувствал по-сигурно, ако войниците са с нас, вместо да ги караме да тичат като кучета подире ни. Не забравяй, Квинт Сервилий, че може да ни се случи неочаквана среща.
Теренът беше доста раздвижен, но недотам, че да затруднява придвижването на легионите. Километрите се нижеха един след друг, докато най-сетне, малко преди Сублаквеум Силон даде знак на останалите да спрат.
— Ето там! — посочи той някакъв хълм от другата страна на Анио. — Скривалището е зад него. Недалеч оттук има здрав мост, по който ще пресечем реката в безопасност.
Мостът наистина беше солиден. Построен от камък, той беше достатъчно широк, за да не забави строя. Цепион даде заповед на войниците си да минават, но сам предпочете да избърза напред, вместо да остане последен, както повелява уставът. Бяха излезли на една отсечка, която се отделяше от Латинския път при Анагния, минаваше през Сублаквеум, пресичаше Анио и стигаше до Карсеоли. Щом се прехвърлиха на другия бряг, легионите имаха пред себе си широк, прав път, който им подейства успокояващо и те започнаха да нарушават строя, безгрижното поведение на Цепион подсказваше, че целта на похода е по-скоро разузнавателна, затова всички бяха окачили щитовете си по гърбовете и се подпираха на копията си като на тояги, за да им тежат по-малко ризниците. Времето напредваше, можеше да им се наложи да строят лагер за през нощта и малко да погладуват, но това беше по-добре, отколкото да носят със себе си ненужен багаж. При това началникът даваше да се разбере, че усилията ще бъдат възнаградени с нещо приятно.
Когато двата легиона стигнаха възвишението и пътят се готвеше да завие на североизток, Силон се извърна на седлото си, за да каже нещо поверително на Цепион.
— Ще избързам напред, Квинт Сервилий, за да видя дали всичко е наред. Не ми се иска да стане някоя изненада и животните да се подплашат.
Цепион го послуша и даде почивка на коня си, докато Силон силно пришпори своя и бързо се отдалечи по пътя. След неколкостотин крачки марсът изведнъж свърна встрани и се изгуби зад някаква скала.
Марсите се нахвърлиха върху римската колона от всички страни едновременно: отпред, където се беше скрил Силон, отзад, отстрани, където търпеливо бяха причаквали зад камъните и дърветата встрани от пътя. Никой не успя да се спаси. Преди дори да са успели да развържат ремъците на щитовете си, за да се защитят, преди дори да са извадили мечовете от ножниците и да са сложили шлемовете на главите си, войниците бяха пометени от четирите легиона марси, които се врязаха безцеремонно в редиците им и започнаха безмилостна сеч, сякаш се упражняваха на площада пред къщите си. От цялата римска армия не остана нито един жив човек, с изключение на началника Квинт Сервилий Цепион, който беше заловен в самото начало на атаката и трябваше да види с очите си как гинат легионите му.