Когато операцията приключи и на пътя не бе останал жив нито един римски войник, Квинт Попедий Силон отново се показа и наобиколен от легатите си, сред които се виждаха Скатон и Фравк, се върна в лек тръс при Цепион. На лицето му се бе изписала хищна усмивка.
— Е, какво ще кажеш за това представление, Квинт Сервилий?
Пребледнял като платно и треперещ с всички мускули по тялото си, той събра колкото смелост притежаваше и смело му отвърна:
— Забравяш, че все още държа децата ти за заложници, Квинт Попедий.
Силон прихна да се смее.
— Моите деца? Грешиш нещо! Ако имаш предвид онези две близначета, които робите ми доведоха със себе си, то те са си лично техни. И все пак няма да ги оставя на произвола на съдбата, също както и магарето си. Не виждам кой в лагера ти би посмял да не ми ги върне обратно. — От змийския му поглед лъхаше смразяващ хлад. — Колкото до товара на магарето, да си стои, където е. Нека бъде спомен за Рим.
— Как, но това беше злато! — смая се още повече и без това ужасеният Цепион.
— Не, Квинт Сервилий, не беше злато. Беше олово, покрито с ей толкова тъничък пласт злато. Да си беше направил труда да го поочукаш, сам щеше да се убедиш. Но аз добре познавам моя Цепион! Човек от рода му не би наранил с нокътя си златна монета, пък ако ще и животът му да зависи от това… А твоят зависеше.
Силон извади меча си от ножницата, слезе от коня и застана срещу Цепион.
Фравк и Скатон на свой ред се приближиха до коня на римлянина и го издърпаха от седлото. Без да продумат, свалиха бронята и коравата кожена ризница под нея. Давайки си добре сметка, Цепион горко заплака.
— Бих искал да чуя от устата ти как ме молиш за милост, Квинт Сервилий Цепион — процеди през зъби Силон и застана на една ръка разстояние от врага си.
Но това Цепион просто не намери сили да направи. При Араузио бе избягал като последния страхливец, а оттогава нито веднъж не му се бе случило да попадне в смъртна опасност, дори когато месец по-рано марсите бяха нападнали лагера му. Сега чак разбираше защо го бяха атакували така безразсъдно. Бяха дали шепа убити, но загубите си струваха. Силон бе разгледал цялата област и бе обмислил плана си до последната подробност. Ако преди няколко дни Цепион бе предположил, че ще изпадне в подобна беда, навярно би си казал, че и до молби ще се стигне. Но сега, когато злочестините наистина го бяха сполетели, се разбираше, че няма. Един Квинт Сервилий Цепион можеше и да не е сред най-смелите хора на света, но все пак си оставаше римлянин, при това знатен римлянин — патриций и благородник. Един Квинт Сервилий Цепион можеше да си позволи слабостта да заплаче пред смъртта — макар че дали сълзите му бяха по отлитащия живот или по изгубеното злато, никой не можеше да каже, — но никога не би могъл да проси милост.
Цепион надигна глава, пред погледа му се спусна завеса и той впери очи в нищото.
— Това е за Друз — каза Силон. — Ти си неговият убиец.
— Не съм — отвърна му някак далечно. — Бих го направил, но не беше нужно. Квинт Варий организира всичко вместо мен. Добре направи. Ако Друз беше още жив, ти и цялата италийска паплач щяхте да получите римско гражданство. Сега това никога няма да стане. Твърде много хора в Рим мислят като мен.
Силон надигна ръка и дръжката на меча застана малко над височината на рамото му.
— За Друз — повтори той и удари Цепион с все сила. Някаква едра кост изскочи от тялото на римлянина и поряза бузата на стоящия наблизо Фравк. Острието бе разсякло вени, артерии и нерви и кръвта от раната бликна като от фонтан. Но Цепион не се свлече на земята, а и Силон още не беше свършил с убийството му. Мръдна половин крачка назад, надигна за втори път меча и с все сила го стовари този път от другата страна на Цепионовия врат. Чак сега римлянинът падна назад, преди Силон да е нанесъл третия удар, с който отсече главата му напълно. Скатон се наведе да я вземе от земята и я набучи на върха на копието си. Когато Силон яхна отново коня си, Скатон му подаде копието с отрязаната глава. Цялата армия на марсите потегли надолу по пътя към Вия Валерия. Главата на Цепион щеше да й служи вместо знаме.