— Какво е станало там?
— Салувиите отново се хвърлили в лов на глави — направи гримаса на отвращение Цезар. — Как да разчитаме, че тези хора ще се цивилизоват, когато след толкова векове съседство с гърците и римляните продължават да я карат, както си знаят! Помислили си нашите, че няма да им обърнем внимание, и се върнали към варварските си порядки. Лов на глави, представяш ли си! Пратих лично послание до Гай Целий, в което го упълномощавам да бъде безмилостен към всички виновници. Не можем да си позволил точно сега въстание в Галия.
— Така значи, Квинт Серторий се разполага свободно в цяла Италийска Галия — потъна на свой ред в размисъл Сула. Лицето му застина в израз едновременно на умора, нетърпение и дълбока горчивина. — Е, в крайна сметка, не е толкова невероятно! Човек, който е спечелил венец от трева, преди да е навършил трийсет години, може всичко да си позволи.
— Да не би да ревнуваш? — подпита го лукаво Цезар.
Той тръсна глава в знак на отрицание.
— Не, не мога да го нарека ревност! Пожелавам му всичко най-добро, дано успее да стигне върха, към който се е запътил! Този младеж ми харесва. Познавам го още от времето, когато служеше като кадет в армията на Марий в Африка.
Луций Цезар му отговори с някакъв нечленоразделен звук и потъна в мрачните си мисли.
— Друго интересно не се ли е случило? — попита Сула.
— Секст Юлий Цезар пое половината от доведените легиони и ги закара по Апиевия път право в Рим. Разбирам, че щял да прекара цялата зима у дома си. — Личеше си, че Луций Цезар изпитва пълно безразличие към братовчед си. — Както обикновено го е хванала астмата. За щастие поне брат му Гай му прави компания. От двамата заедно може да се събере един свестен човек.
— Аха! Значи скъпата ми приятелка Аврелия ще прекара известно време с мъжа си — усмихна се нежно при тази мисъл Сула.
— Знаеш ли, Луций Корнелий, ти си доста странен човек! Какво толкова важно има в това?
— Абсолютно нищо. Но иначе си напълно прав, Луций Юлий. Аз съм странен!
И понеже лицето на Сула се беше превърнало в доста смущаваща маска, Луций Цезар побърза да смени темата.
— Двамата с теб потегляме съвсем скоро на поход.
— Така ли? В каква посока? Кого ще освобождаваме?
— Походът ти към Езерния ме убеди, че тъкмо тя е ключовата позиция в целия южен фронт. Щом беше бит тук, Мутил веднага се запъти за натам; така поне твърдят осведомителите ти. Мисля, че е време и ние да отидем да видим какво става. Не бива да позволяваме градът да падне в италийски ръце.
— О, Луций Юлий! — отчаяно вдигна ръце Сула. — Езерния е трън в очите на италийците, но само толкова! Докато градът се държи, италийците ще се съмняват в способността си да ни победят. В това се състои цялата му роля! Жителите имат достатъчно провизии да издържат дълга обсада, а началникът на гарнизона Марк Клавдий Марцел е изключително способен и решителен мъж. Нека го оставим сам, да натрие носовете на самнитите, а ние да се заемем с други задачи! Ако Мутил се е прибрал в Самниум, единственият път, по който можем да минем, е отново по течението на Мелфа. Защо умишлено да насочваме войниците си към капана?
Луций Цезар почервеня от недоволство.
— Но ти мина оттам, нали?
— Да, но с хитрост. Втори път няма да се хванат.
— С хитрост или не, и аз ще мина — отсече сухо той.
— С колко легиона смяташ да тръгнем?
— С всички, с които разполагаме. Осем общо.
— О, Луций Юлий, по-добре изобщо забрави! — горещо го посъветва Сула. — Много по-разумно би било от наша страна да изгоним самнитите веднъж завинаги от Западна Кампания! Ако впрегнем и осемте легиона в една армия, ще отнемем пристанищата от ръцете на Мутил, ще подсилим Ацера, ще си върнем Нола. За италийците Нола е много по-важна, отколкото Езерния за нас!