Но Цезар прехапа устни в несъгласие.
— Аз командвам тук, Луций Корнелий, не ти! И аз казвам, че ще тръгнем към Езерния.
Сула вдигна рамене в знак, че се предава.
— Както кажеш, разбира се.
Седем дни по-късно Луций Юлий Цезар и Луций Корнелий Сула напуснаха Ацера и начело на осемте легиона, с които разполагаха римляните на целия южен фронт, потеглиха към Теанум Сицинум. Сула, който открай време се доверяваше най-вече на предчувствия и суеверия, по никакъв начин не можеше да се отърси от обхващащата го паника. И все пак друго, освен да следва навсякъде главнокомандващия, не му оставаше. Луций Цезар казваше кое как да бъде за голяма жалост на Луций Корнелий, застанал начело на двата легиона, с които вече бе отишъл веднъж до Езерния, и вперил тъжен поглед в точещата се далеч напред колона на войската. Луций Цезар умишлено го бе сложил в края на строя, за да е сигурен, че вечер, когато войниците издигнат укрепените лагери за през нощта, легатът няма да бъде в неговия, за да му натяква грешките. Мястото му на пръв помощник на главнокомандващия беше заето от Прасчо Метел Пий, който никак не се чувстваше щастлив от оказаната му чест. Предпочиташе да остане при Сула.
Едва в Аквинум Цезар лично изпрати да повикат Сула и презрително му хвърли някакво писмо. „Как се обръщат нещата на този свят!“ — помисли си с горчивина и отново си спомни началото на този поход, когато в Рим именно той даваше съветите на консула Цезар и от негово име играеше ролята на „експерт“ пред Сената. Но онова паметно за Сула заседание отдавна бе забравено от Луций Цезар, сметнал се за твърде умен, за да търси още съвети.
— Прочети, ако обичаш — подкани го Цезар. — Току-що пристигна от лагера на Гай Марий.
Римската офицерска куртоазия задължаваше получателят на кореспонденцията да не я подхвърля небрежно на подчинените си, а лично да им я прочете на глас. Добре запознат с този елементарен акт на уважение, Сула пое свитъка и усмихвайки се кисело, се захвана да разчита почерка на Марий.
„Луций Юлий, в качеството си на главнокомандващ северния театър на действия мисля, ще е редно да те уведомя за предстоящите си планове. Писмото е написано на Секстилските календи в лагера на войската ми край Реате.
Възнамерявам да нахлуя в земите на марсите. Най-сетне мога да твърдя, че моята армия е достатъчно добре обучена и е време войниците да докажат по същия безапелационен начин както предшествениците им в другите походи, водени от мен, на какво е способен римският легионер. В името на Рим и в името на своя пълководец!“
„Брей, брей! — зачуди се Сула и усети как му настръхва кожата. — Досега не бях чувал старото момче да се изразява с подобни думи! «В името на Рим и името на своя пълководец.» Каква ли нова идея се беше вселила в главата му? Защо е трябвало да обвързва собствената си личност с Рим? Моята армия, не римската армия, а моята собствена! Разбира се, това всички го казваме с или без повод, но защо ще набляга толкова на факта, че тъкмо той е пълководецът? Защото след войната писмото ще остане с векове в архивите ни, а името на Марий ще стои наравно с това на Рим!“
Бързо надигна глава да улови изражението на началника си, но дори Луций Цезар да бе прозрял смисъла на въпросното изречение, не го показваше. „А Луций Цезар — продължаваше да разсъждава Сула, — не е толкова прикрит човек, че да не му проличи, ако е забелязал подобно нещо!“ След което продължи нататък с написаното.
„Мисля, ще се съгласиш с мнението ми, Луций Юлий, че се нуждаем от победа, от пълна и решителна победа, в този край на Италия. Рим нарича официално войната ни с италийците Марсийска война и тъкмо затова марсите трябва да са тези, които първи да победим, и ако е възможно — да изхвърлим завинаги от съюза срещу нас.
Това аз мога да постигна, Луций Юлий, но за да бъде успехът ми сигурен, нуждая се от услугите на своя стар приятел и колега Луций Корнелий Сула. Както и от още два легиона. Разбирам с какво нежелание би се разделил с такъв безценен помощник като Луций Корнелий, да не говорим с цели два легиона. Но ако не смятах искането си за изключително наложително, никога не бих посмял да ти го отправя. Също така не бива да смяташ евентуалното прехвърляне на легионите за постоянно. Нека приемем, че ти ги взимам назаем. След два месеца ще си ги получиш обратно.