Малко по-надолу по улицата Сула се засече с Прасчо Младши, който изглеждаше не по-малко мрачен от него самия.
— Началникът ви е тежко болен — предупреди го Сула и кимна с глава към главната квартира.
— Не ми го споменавай дори! — размаха ръце Метел Пий. — Този човек и в добро здраве да е, пак не можеш го накара да се усмихне, пък представи си какво чудо е, като го е пипнала маларията! Иде ми да си тегля ножа! Ти какво си му казал, че толкова упорито те отбягва?
— Казах му да забрави за Езерния и да съсредоточи силите си срещу самнитите в Западна Кампания.
— Да, като се има предвид здравословното състояние на главнокомандващия, и това е било достатъчно да го разгневиш — бегло се усмихна Прасчо.
Едно от нещата, които най-много учудваха Сула у Прасчо, беше способността му хем да заеква, хем да не заеква, когато си иска.
— Напоследък не те чувам да заекваш, Квинт Цецилий — рече той.
— 3-з-защо т-ти т-трябваше д-да го казваш, Луций Корнелий? Не з-заеквам само к-когато з-забравя, ч-че заеквам, п-проклет д-да си!
— Така ли? Много интересно. Не си заеквал преди… кога беше? Араузио, нали?
— Да — отвърна Метел Пий и си пое дълбок въздух, опитвайки се да мисли за нещо друго, та да престане да се мъчи. — П-предполагам, че като си в немилост, н-не си науч-чил за п-плановете на к-консула? Знаеш ли к-какво си е наумил да прави в Рим?
— Не. Какво му е хрумнало?
— Да даде гражданство на всички италийци, които не са се вдигнали срещу нас?
— Шегуваш се!
— Не и аз, Луций Корнелий! Когато човек живее в компанията на Луций Юлий, той просто забравя какво е това шега. Говоря ти напълно сериозно. Щом боевете приключат, а те сигурно ще замрат с идването на есента, той смята да прибере доспехите и да си облече сенаторската т-т-тога. Говори, че последното му дело като консул щяло да бъде раздаването на римско гражданство на всеки италиец, който не е воювал срещу нас.
— Но това е истинско предателство! Искаш да кажеш, че той и останалите кухи глави във върховното командване са погубили живота на хиляди римляни за нещо, което сами не са знаели какво е? — Сула се беше разтреперил от гняв. — Искаш да кажеш, че Цезар ще прекара шестте си легиона през прохода Мелфа с пълното съзнание, че негови войници ще загинат за този, дето духа. С пълното съзнание, че сам ще отвори врата на всеки мръсен италиец да получи желаното гражданство? Защото точно това ще стане, предполагам, сам го разбираш. Всички ще получат гражданство — от Силон и Мутил до последните освобожденци в клиентелата им! О, не, не може да направи подобно нещо!
— Няма защо да ми викаш на мен, Луций Корнелий! Аз ще съм от онези, които до последно ще се съпротивляват срещу всеобщото гражданство.
— Но ти дори няма да имаш възможност да си кажеш мнението, Квинт Цецилий. Докато другите дрънкат в Сената, ти ще мръзнеш някъде с легионите. Само Скавър ще стои в Рим да защитава делото, но той е вече твърде стар. — Прехапа устни и впери невиждащ поглед в минувачите по улицата. — Ще гласуват Филип и продажните му курви. А те ще гласуват в полза на гражданството. Както и плебейското събрание.
— Ти също ще мръзнеш с легионите, Луций Корнелий — напомни му мрачно Прасчо. — Ч-ч-чувам, че си щял да бъдеш в щаба на оная дърта мушмула Гай Марий! А за него, виж, обзалагам се, че няма да се възпротиви срещу Луций Юлий!
— Аз не съм толкова убеден — въздъхна Сула. — Едно нещо никой не може да отрече на Гай Марий, Квинт Цецилий — това, че е преди всичко останало войник. Преди той да се върне в Рим, на света ще има доста по-малко марси от сега.
— Да се надяваме, че си прав, Луций Корнелий. Защото когато един ден Гай Марий се върне в Сената, а по столовете стоят колкото римляни, толкова и италийци, можеш да си сигурен, че пак ще го обявят за Пръв сред римляните. И ще получи своето седмо консулство.
— Не и ако зависи от мен — зарече се Сула.
На другия ден Сула отдели двата си легиона от опашката на Цезаровата колона и докато консулът напредваше с армията си напред към дефилето на Мелфа, той самият се обърна в обратната посока и хвана Латинския път, прекоси реката и излезе при разрушения град Фрегела, който трийсет и пет години по-рано се бе разбунтувал срещу римската власт и бе сринат из основи от Луций Опимий. Легионите се спряха на лагер край останките от някогашния цветущ град, където между полусъборените стени бяха разцъфнали полски цветя, а улиците се бяха превърнали в чудни ливади. Сула не беше в настроение да гледа как трибуните и центурионите се занимават с такава прозаична работа като издигането на укрепен лагер и отиде на самотна разходка из опустелия град.