— Луций Корнелий — рече провлачено Марий, — ела, ако обичаш, утре сутринта да ме събудиш. Искам да си поговорим двамата насаме. Уви, тази вечер не мога. Нали разбираш, това проклето вино…
— Сега се наспи добре, Гай Марий. Сутринта ще дойда да те вдигна.
Но на сутринта се оказа, че точно да бъде вдигнат Гай Марий, е най-трудното. Когато махмурлията Сула се вмъкна в сенчестото спално помещение на Мариевата палатка, той завари внушителната му фигура в абсолютно същото положение, както я беше оставил предната вечер. Сбърчи подозрително вежди и се доближи до спящия, изпитвайки крайно неприятно предчувствие. Че Марий беше жив, се разбираше по тежкото му дишане, чуващо се чак в преддверието на палатката. Когато се наведе над леглото, дясната ръка на Марий едва-едва помръдна и надигна чаршафа. Отдолу се показаха очите му, в които бе изписана такава уплаха, че буквално граничеше с безумие. От обездвижената си лява буза до напълно вдървения си ляв крак Марий отново бе станал жертва на парализата. Без дори да гъкне, камарата от мускули бе повалена на това легло от удар колкото невидим, толкова коварен и неизличим.
— Удар — с мъка промълви Марий.
Без дори да го съзнава, Сула протегна ръка и погали мократа от пот коса на болния. Чувстваше, че този човек най-после е заслужил любовта му; сега, когато се бе изнесъл завинаги от политическата сцена.
— О, бедни старче! — наведе той лице до Марий и допря устни до обляната му със сълзи страна. — Горкият! Най-сетне ти се видя сметката.
На което парализираният успя да отговори разбираемо:
— Още… не! Седем… пъти…
Сула подскочи назад, сякаш Марий се бе надигнал и го бе зашлевил в лицето. Прикри за миг очите си с ръка, за да избърше сълзите си и се засмя истерично.
— Или аз съм откачил, Гай Марий, или този път наистина е свършено с теб!
— Не… още — повтори с усилие той, в чийто проницателен поглед гневът изместваше страха. — Седем… пъти.
Сула отиде до покривалото, закриващо спалнята от преддверието, и така завика за помощ, сякаш го бе нападнал Цербер и искаше да го разкъса с трите си глави.
Едва след като всички лекари в армията се изредиха да видят болния, а самият Марий бе обърнат във възможно най-удобното за него положение, Сула свика на съвещание офицерите, насъбрали се в тревога пред палатката, където разплаканият Марий Младши не допускаше никого да влезе.
Съвещанието се проведе на лагерния форум, та да могат войниците да се убедят, че нещо се върши; новината за удара на Марий се бе разнесла като мълния от палатка на палатка и много големи мъже се бяха присъединили към сълзите на младия Марий.
— Командването поемем отсега нататък аз — съобщи на присъстващите Сула.
Никой дори не понечи да му възрази.
— Връщаме се веднага в Лациум, преди Силон и Мутил да са научили за катастрофата.
Едва сега един от младшите легати, Марк Цецилий Корнут, посмя да се обади:
— Това е смехотворно! Намираме се на някакви си двайсет-трийсет километра от Алба Фуценция, а изведнъж се обръщаме на другата страна и си заминаваме!
Сула прехапа устни и като разпери ръка по посока на стълпилите се по-далеч разплакани войници, заяви:
— Виж ги, глупако! Ти би ли навлязъл наистина на чужда земя с тези войници? Не виждаш ли, че смелостта ги е напуснала! Трябва да ги съберем и внимателно да ги отведем в родината, преди да са полудели от страх. А когато ги върнем на сигурно място, Корнуте, ще им потърсим нов пълководец, който да си спечели поне една десета от любовта им към Гай Марий!
Корнут отвори уста с намерението да възрази, но нищо не му дойде наум и той вдигна безпомощно рамене.
— Друг има ли да каже нещо? — попита Сула.
Изглежда, нямаше.
— Добре тогава. Вдигайте веднага лагера. Вече съм пратил вест до легионите си в другия край на лозята. Ще ни чакат долу на пътя.
— Ами какво ще правим с Гай Марий? — попита плахо един от щаба, принадлежащ към фамилията на Лициниите. — Може да умре, ако го помръднем.
Сула чак го вкамени от ужас с дивашкия си смях.
— Кой, Гай Марий? Ти него и с брадва да го удариш по главата, пак не можеш да го убиеш, момче! — Като видя все пак реакцията на околните, той се опита да възвърне спокойствието си и да добави: — Няма от какво да се плашите, господа, само преди два часа Гай Марий лично ми се зарече, че още не се е предал. И аз му повярвах напълно! Затова го взимаме със себе си. Мисля, ще се намерят достатъчно доброволци да го носят на рамене.