— Всички ли се връщаме в Рим? — попита също тъй плахо, както предния път Лициний.
Едва сега, когато сам се бе окопитил, Сула си даде сметка колко са наплашени не само войниците, но и офицерите. И все пак те си оставаха римски благородници, които искат да знаят всичко, за да са наясно как най-добре да реагират според положението си. Сула трябваше да ги гали като мънички котенца, които умират от страх, но не искат да си го признаят.
— Не, не отиваме всички в Рим — отвърна му рязко той. — Когато стигнем Карсеоли, ти, Марк Цецилий Корнут, ще поемеш командването на армията и ще я разположиш на лагер край Реате. Аз самият ще взема пет кохорти като почетна стража и ще съпроводя Гай Марий и сина му до Рим.
— Много добре, Луций Корнелий, щом така желаеш, предполагам, че така и ще трябва да стане — отвърна му Корнут.
Едва ли някога щеше да забрави хищния поглед, който впери в него Сула; сякаш хиляди мравки се бяха покатерили изведнъж по гърба му.
— Никак не грешиш, Марк Цецилий, като мислиш, че всичко ще стане точно както аз го желая. А ако нещо не е тъй, както аз го желая, то на теб не ти остава нищо друго, освен да си пожелаеш никога да не си се раждал! Ясен ли съм? Добре! А сега действай!
6
Когато в Рим научиха, че при Ацера Мутил е бил разгромен от Луций Цезар, настроението значително се повдигна. Сенатът издаде обръщение към народа, според което носенето на траурно облекло от гражданите повече не било необходимо. Когато обаче се разбра за последвалото поражение на консула в пролома на Мелфа и грубите сметки показаха, че римляните са загубили кажи-речи същия брой войници, колкото самнитите предния път, никой в Сената не си отвори устата за ново обръщение, връщащо общонационалния траур. Това само щеше да подчертае значението на изгубената битка.
— Би било напълно безполезно — разпери безпомощно ръце Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус пред малцината си колеги — сенатори, които бяха благоволили да обсъдят настъпилото положение. Долната му устна потрепна, но Скавър бързо я прехапа. — Това, с което трябва да се примирим, е един много по-сериозен факт — може да загубим войната.
Филип не присъстваше, затова и нямаше кой да повдигне спор по въпроса. Квинт Варий също се занимаваше с по-сериозни дела, а именно да съди в държавна измяна дребните риби в Сената; откакто Антоний Оратор и Скавър го бяха направили на смях пред съдебните заседатели, участта на останалите заподозрени стана още по-злочеста.
Лишен от каквато и да е опозиция от страна на оределите си колеги, Скавър не сметна за нужно да продължи с изказването си и тежко се отпусна на стола си. „Вече съм твърде стар — рече си за сетен път той. — Как така Гай Марий, с когото сме връстници, се справя с няколко противникови армии едновременно, а аз една реч не мога да изнеса.“
Отговорът на въпроса му дойде в края на секстилис, когато специален пратеник от Марий съобщи пред Сената за тежкия разгром на Херий Азиний при Карсеоли, за смъртта на същия Херий Азиний и за гибелта на още седем хиляди маруцински войници. Уви, градът бе дотам обезкуражен, че никой не отдаде особено значение на новината; вместо това граждани и сенатори зачакаха с нарастваща тревога кога друг пратеник ще им съобщи за неизбежното поражение. Като потвърждение на опасенията им съвсем скоро пристигна и вторият вестоносец. Беше приет веднага в Сената, където се събраха едва неколцина назначени отци да изслушат с ледени изражения трагичните новини. От всички сенатори с консуларен ранг присъстваше единствено Скавър.
„Гай Марий има голямото удоволствие да уведоми римския Сенат и народ за унищожителния разгром, който войските му нанесоха в този същия ден на Квинт Попедий Силон и цялата му армия от марси. Петнайсет хиляди вражи войници лежат убити по бойното поле, още пет хиляди са заловени в плен.
Гай Марий държи лично да изтъкне неоценимите заслуги за крайната победа на Луций Корнелий Сула и се извинява, задето не дава подробен доклад за събитията. Нека римският Сенат и народ го очакват след благополучното отърваване на Алба Фуценция от вражата обсада. Да живее Рим!“
При първото прочитане на посланието така и никой не искаше да повярва на ушите си. По изтънелите редици на облечените в бяло сенатори премина нещо като сподавена въздишка, но никой не се осмели да даде израз на радостта си. С треперещ глас Скавър повторно изчете писмото и едва тогава в Курията се надигнаха радостните възгласи, предали се светкавично из улиците на вечния град. За по-малко от час не остана човек в Рим, който да не е научил за победата. Гай Марий бе успял! Гай Марий бе обърнал колелото на съдбата! Гай Марий, Гай Марий, отново Гай Марий!