— Щом така си рекъл, да вървим.
Тя ги чакаше в атрия, нетърпелива като всяка римска съпруга да узнае какво се е случило с Гай Марий и дали ще се оправи. На двайсет и осем години, вместо да се изхаби от времето, прекарано в майчинство, тя се бе разхубавила още повече и като зрял плод събираше погледите на мъжете край себе си. Дори сивите й като облачно небе очи не можеха да изтрият усещането за притегляне у околните.
На Сула обаче не му убягна, че колкото и мило да се държеше със съпругата си Скавър, колкото и да я галеше със старческата си усмивка, тя не преставаше да се страхува от него и да остава глуха за радостта му, че я вижда.
— Добре дошъл, Луций Корнелий — посрещна тя хладно госта.
— Добре заварил, Цецилия Далматика — отвърна й също тъй хладно той.
— В кабинета ти съм оставила напитки, мъжо — обърна се тя към Скавър с монотонния си глас. — Ще умре ли Гай Марий?
Отговори й Сула, който вече можеше да си позволи дори да се усмихне на домакинята си; срещата им във всеки случай се различаваше от тази на вечерята у Гай Марий.
— Няма, Цецилия Далматика. Гай Марий още не ни е казал последно сбогом. Можеш да ми вярваш, че тепърва ще слушаме за него.
Цецилия просто въздъхна с облекчение.
— Е, тогава ви оставям.
Двамата мъже изчакаха в атрия, докато тя се изгуби из къщата, след което Скавър поведе посетителя си към таблиния.
— Искаш ли да поемеш командването на север вместо Марий? — започна разговора Скавър, докато наливаше виното в чашите.
— Съмнявам се Сенатът да ми позволи, Принцепс Сенатус.
— В това и аз се съмнявам. Питам те дали изобщо искаш.
— Не. Ако се изключи краткото ми приключение заедно с Гай Марий, в тази война бях зает изключително в Кампания. Ако зависеше от мен, бих продължил да воювам на юг. А и Луций Юлий ме чака да се върна при него — добави той. Много добре знаеше какво смята да прави след новите консулски избори, но засега криеше намеренията си от всички.
— Войниците, които доведоха Марий, от твоите легиони ли са?
— Да. Останалите петнайсет кохорти изпратих директно в Кампания. Тези тук ще поведа сам още утре.
— Как ми се иска да се кандидатираш за консул! От десет години насам не сме имали толкова жалки съперници за управлението!
— Решил съм твърдо да се явя заедно с Квинт Помпей Руф на изборите догодина.
— И аз така чух. Жалко.
— И да искам, не мога да спечеля тази година, Марк Емилий.
— Би могъл… Ако получиш пълната ми подкрепа.
Сула се усмихна горчиво.
— Предложението ти идва твърде късно. А освен това имам твърде много работа в Кампания — кога ще се върна, за да се представя официално пред списъците? Дори да бъда избран, ще трябва да тегля жребий с колегата си и току-виж ме пратили на север против желанията ми. С Квинт Помпей в един отбор ще правя каквото си поискам. Ако сега се отметна от уговорката си с него, ще изгубя много. Вече съм дал ръката на дъщеря си на сина му.
— Тогава не ми остава нищо друго, освен да оттегля предложението си. Прав си. На Рим му предстои да преживее още една година с бездарни управници. Но винаги е било добре за нас, когато консулите са обвързани с роднински връзки. Хармонията по върховете неизбежно се е отразявала и на низините. От друга страна, Квинт Помпей дори не би помислил да съперничи с теб; за него ще бъде чест да следва указанията на човек като Луций Корнелий Сула.
— И аз така мисля, Принцепс Сенатус. Тазгодишните избори са единственото време, когато Луций Юлий ще може да мине и без услугите ми. Самият той смята да прекрати за известно време военните действия и да се върне в Рим. Затова смятам още този декември да омъжа дъщеря си за Помпеевия син, нищо че още не е навършила осемнайсет. Тя чака този момент с огромно нетърпение — излъга Сула. Много добре знаеше, че момичето още не се е примирило с готвената й участ, но пък и Фортуна нямаше да му помогне.
Два часа по-късно, когато се прибра у дома си, подозренията му относно поведението на Корнелия се усилиха още повече. Елия го посрещна с вестта, че дъщеря му се е опитала да избяга от къщи.
— За щастие робинята й толкова се уплашила, че веднага дойде да ми съобщи — добави тъжно Елия. Тя обичаше с цялото си сърце доведената си дъщеря и често си бе повтаряла колко би се радвала, ако момичето се обвърже с младежа, когото обича — малкия Марий.