— И какво ли е смятала да прави самотна из бойните полета на Италия? — подхвърли пренебрежително Сула.
— Не знам, Луций Корнелий. Не мисля, че и тя е имала особени планове. Просто женският й инстинкт е проговорил и тя го е послушала.
— Тогава не ни остава нищо друго, освен да я омъжим колкото се може по-скоро за младия Квинт Помпей — отсъди мрачно той. — Ще говоря с нея.
— Къде? В кабинета ти?
— Да, Елия, в кабинета ми.
Макар да знаеше, че мъжът й не я обича, че мрази слабостта й да защитава Корнелия, Елия си позволи да му напомни:
— Моля те, Луций Корнелий, не бъди прекалено суров с момичето!
Но Сула оставаше глух за подобни молби.
Корнелия Сула беше доведена в таблиния едва ли не под затворнически надзор, заобиколена от двамина яки роби.
— Свободни сте — обърна се господарят им към тях и впи смразяващия си поглед в лицето на малката бунтовница. Корнелия бе наследила изящните черти на майка си, забележителния тен на баща си, но очите й принадлежаха единствено на самата нея — широки и яркосини.
— Какво ще кажеш за свое оправдание, момиче?
— Този път съм готова всичко да изтърпя, родителю мой. Можеш да ме биеш до смърт, не се страхувам! Защото съм решила, че няма да се омъжа за Квинт Помпей, и нито ти, нито който и да било друг може да ме накара да отстъпя от решението си!
— Ако трябва, ще те вържа и ще те влача по улиците, момичето ми, но ще те омъжа за Квинт Помпей — отвърна баща й с онзи привидно спокоен глас, който предвещаваше големите домашни бури.
Независимо че умееше да плаче и да повтаря номерата на майка си, Корнелия приличаше много повече на Сула, отколкото на Юлила. Тя застана здраво на крака, сякаш очакваше върху лицето й да се стовари тежката ръка на баща й, и в очите й засвяткаха искри.
— Няма да се омъжа за Квинт Помпей!
— Кълна се в боговете, Корнелия, ще се омъжиш и още как!
— Няма!
В други случаи такова упорито предизвикателство би вбесило така Сула, че като нищо би изпаднал в умопомрачение; сега обаче, навярно защото откриваше у дъщеря си много от покойния си син, той се чувстваше безсилен да се разгневи. Затова предпочете друг подход.
— Дъще, знаеш ли коя е Пиетат? — попита той с известно отвращение в гласа си.
— Разбира се, че знам — отговори му Корнелия, която не очакваше подобна реплика. — Тя е дългът.
— Ако обичаш, изкажи се по-подробно.
— Тя е богинята на Дълга.
— На кой дълг по-точно?
— Изобщо на дълга.
— Включително и на дълга, който имаш спрямо родителите си, не е ли така? — запита я любезно Сула.
— Включително и на него — отговори Корнелия.
— Да предизвикваш своя патерфамилиас е тежко престъпление, Корнелия. Не само, че нанасяш обида на Пиетат, но и престъпваш самите римски закони. Ти трябва да се подчиняваш на главата на семейството, а това съм аз — обясни й търпеливо Сула.
— Над дълга ми към теб стои дългът ми към самата мене — отвърна му гордо тя.
Бащата усети как устата му започва да трепери.
— Не стои над, а много под, дъще. Ти си задължена най-напред пред мен, а после пред когото и да било друг. Ти си в моята власт.
— В твоята или в чужда, родителю, аз няма да изменя на себе си!
Изведнъж Сула избухна в бурен смях, който изтри всякакви следи от напрежение по лицето му.
— О, я си върви! — махна той към вратата и едва когато успя да надвие над смеха, добави: — Ще си изпълниш синовния дълг или ще те продам в робство! Знаеш, че нищо не може да ме спре да го направя!
— Нима аз вече не съм робиня? — обърна се Корнелия.
„Какъв войник би излязъл от нея!“ — не можа да сдържи възхищението си Сула. Изчака да му мине смехът и седна да драсне едно писмо до един приятел с гръцко поданство, някой си Публий Рутилий Руф от Смирна.
„Ако щеш ми вярвай, Публий Рутилий, малката нахалница ме нареди добре! Бях принуден да я плаша с наказания, които, ако станат реалност, с нищо няма да улеснят плановете ми за съвместно консулство с Квинт Помпей. И да я убия, и да я продам в робство, дъщеря ми никак не би ми била от полза; няма да е от полза и на младия Квинт Помпей, ако я хвана за косите и му я доведа насила в къщата! Какво ме съветваш да сторя? Питам те съвсем сериозно. Ако и ти не знаеш отговора на моите проблеми, не ми остава нищо друго, освен да се самоубия от отчаяние. Спомням си, че когато навремето Марк Аврелий Кота се чудил на кого да даде дъщеря си, ти си успял да го напътиш най-добре. Ето, о, велики и достопочтени съветнико, поставям те пред още главоблъсканица, свързана с бракосъчетание.