Признавам си, нещата тук са толкова сложни, че ако не беше безсилието ми да омъжа дъщеря си, за когото трябва, никога не бих седнал да си губя времето в писма, дори до теб. Но понеже тъй и тъй съм започнал, а и ти заслужаваш нещо като предварителна благодарност за съвета, който не се и съмнявам, че ще ми пратиш, ще ти разкажа и какво става в Рим.
Когато оставих нашия Принцепс Сенатус, той изрично спомена, че щял да ти пише, затова няма да те занимавам със злочестата съдба на Гай Марий. Вместо това ще се опитам да ти изложа накратко всички свои страхове и надежди за бъдещето и ако си представя, че съм облякъл тога претекста, ще седна на куриатния стол, запазен за римския консул. За щастие след победата на Гай Марий — и на мен самия, смея да отбележа — над Силоновите марси, Сенатът изрично упълномощи магистратите да си облекат всекидневните дрехи, вместо да си ръсят главата с пепел и да оплакват.
По всичко изглежда, че догодина ще имаме за консули Луций Порции Катон Лициниан и — настръхвам само като си го помисля — Гней Помпей Страбон. Страшна двойка, няма що! Един кучи задник и един полудив варварин, който не вижда по-далеч от носа си. Признавам, че и до ден-днешен не мога да си обясня как определени хора се добират до консулството и за какво им е то на самите на тях. Във всеки случай това, че си бил добър градски претор или си си свършил чудесно работата в чужбина, няма никакво значение за кариерата ти. Ако ще в кариерата ти на военен да има също толкова победи, колкото Птолемеевци са били царе на Египет, пак си за никъде. Единственото заключение, до което мога да стигна, е, че решаващият за изборната победа фактор са отношенията ти с конническото съсловие. Ако конниците не те харесват, Публий Рутилий, дори да се казваш Ромул и да си основал Рим, пак нямаш шанс да те изберат за консул. Именно конниците сложиха Гай Марий шест пъти на консулското място, три пъти в негово отсъствие. И което е истина, и до ден-днешен го обичат. С него на власт делата им вървят по-добре. Е, вярно, и да имаш предци, не е зле, но това не е причина да гласуват за теб, освен ако не разтвориш по-широко кесията или не осигуриш разни полезни неща като облекчен паричен пазар или сигурен канал за информация относно това, което прави Сенатът на закритите си заседания.
Консулството ми се полагаше по право още преди години. Разбира се, ако бях станал претор също преди години. И ако не беше пустият му Принцепс Сенатус да ми сложи прът в колелата. Но и той го стори не сам, а със съдействието на конниците, които на стада се влачат по петите му и блеят като агънца, когато ги погали по главиците. Не е трудно думите ми да се разтълкуват като все по-засилваща се омраза спрямо конническото съсловие. Не би ли било добре, питам се аз, веднъж завинаги да принудиш всички конници в Рим да заиграят по свирката ти? Ще заиграят, та свят ще им се завие, така да знаеш, Публий Рутилий! Ако ще и заради това, което направиха на теб.
Но да се върна на Помпей Страбон. От известно време насам той не е престанал да говори в Рим как се бил покрил със слава от главата до петите. Според мен обаче, ако изобщо може да се говори за славни деяния на римляните в Пиценум, тях ги е извършил не Помпей, а Публий Сулпиций, който му доведе подкрепления от Италийска Галия и нанесе тежко поражение на пиценците и пелигните, при това много преди да се е присъединил с войската на Помпей. Докато Сулпиций, а и всички ние се биехме, нашият кривоглед приятел (смъртта да го стигне!) си прекара цялото лято като на почивка в слънчевия Фирмум Пиценум. Когато най-после успя да се измъкне от обсадата, Помпей Страбон до такава степен се възгордя, че ако го слушаш, би останал с впечатлението, че с голи ръце е преборил цялата армия на Тит Лафрений. А Тит Лафрений не беше преборен, а заклан на бойното поле заедно с множество свои сънародници. За Публий Сулпиций (който е свършил повечето работа) дори не се споменава. И сякаш това му се струваше недостатъчно, протежетата на Помпей Страбон в Рим искат да изкарат победата му много по-важна и решителна от тези на Гай Марий срещу маруцините и марсите.
Тъй или иначе, войната е започнала да се обръща в наша полза. Толкова често ми го повтаря вътрешният ми глас, че не може да не е вярно.
Сигурен съм, ще е излишно да ти пиша с подробности за законопроекта на Луций Юлий Цезар, който възнамерява от декември да даде римско гражданство на половин Италия. Когато преди няколко часа съобщих на Принцепс Сенатус за намеренията на консула, предполагах, че новината ще го накара да излезе извън кожата си, вместо това той изглежда по-скоро доволен. Според него идеята за даряването на римско гражданство на Етрурия и Умбрия била по принцип много добра, единствено трябвало да я ограничим твърдо извън пределите на въстаналите земи. Изглежда, че двете области го тревожат и подобно на Цезар той се надява с даването им право на глас да ги лишим от всякакъв мотив за враждебност към Рим. Колкото и да се опитвах, не можах да го убедя, че законът на Юлий ще бъде само началото на един необратим процес; че съвсем скоро всички жители на Италия ще придобият гражданство, независимо дали са убивали римляни или не. Питам те и теб, Публий Рутилий, за какво се бихме досега?