На престола на Витиния седна поредното понтийско протеже. Точно така. В момента, в който реши, че Рим окончателно му е обърнал гръб, цар Митридат нахлу във Витиния! За пред хората нашественикът беше Сократ, по-малкият брат на Никомед III, заради което и до ден-днешен Витиния продължава да се води суверенно царство с нов владетел вместо стария. Има известно противоречие в словосъчетанието «цар Сократ», не мислиш ли? Можеш ли да си представиш атинянина Сократ с царска корона на главата? Тъй или иначе, в цяла Римска Азия едва ли се намира човек, който да смята Витиния за действително свободна. Като се изключи името й, Витиния е изцяло подвластна на Митридат Понтийски. Представям си дори как Митридат фучи и беснее по адрес на новия цар Сократ! Защото той благородно остави цар Никомед да изчезне, преди да са го пипнали. Колкото и да беше напълнял с годините, Никомед се оказа доста бърз при бягството си през Хелеспонта; в Смирна се говори, че прогоненият цар вече е тръгнал за Рим, за да се оплаче пред римския Сенат и народ за отнетия му престол; в крайна сметка тъкмо римляните му бяха позволили да го заеме. Убеден съм, че до края на тази година Никомед ще се появи по римските улици, изгърбен под тежестта на витинската хазна.
И сякаш това нещастие не беше достатъчно, на кападокийския престол също се настани поредната понтийска марионетка. Отново рамо до рамо, Митридат и Тигран влязоха за втори път в Евсевия Мазака и качиха на трона още един син на Митридат; по традиция се нарича Ариарат, но не мисля, че е същият онзи Ариарат, с когото Гай Марий се е срещал. Досегашният Ариобарзан обаче се оказа не по-малко пъргав от Никомед и също се спаси от преследвачите си. Няма да мине много време след идването на Никомед и ще трябва да го посрещате и него. Уви, без толкова много багаж, колкото колегата му!
Луций Корнелий, все повече се убеждавам, че в самата римска провинция назряват смутове. Мнозина са онези, които лесно няма да забравят безобразията на публиканите. Мнозина са тези, които не искат и да чуят за Рим. В определени среди открито се издига името на цар Митридат. Много се страхувам, че ако — или може би ще е по-точно да кажа «щом» — понтиецът посегне на нашите владения, тук ще го посрещнат с разтворени обятия.
Знам, че това не е твоя грижа, Луций Корнелий. По принцип на Скавър се пада задачата да се грижи за външната политика. Но той ми пише, че не се чувствал вече много добре.
Предполагам, че сега цялото ти внимание е насочено към войната в Кампания. Напълно съм съгласен с теб, че в нея е настъпил решителен обрат. Бедните италийци! Дали ще получат гражданство или не, не знам, но със сигурност поколение след поколение римляни ще им искат възмездие.
Ще се радвам да науча какво е станало с дъщеря ти. Убеден съм, че Амор скоро ще я прибере в обятията си.“
Вместо да обяснява на жена си каква хитрина е намислил Публий Рутилий Руф, Сула просто отряза онази част от писмото, в която се описваше заговорът срещу Корнелия Сула, и я препрати на Елия в Рим, заръчвайки й да спазва стриктно указанията; стига естествено да разбере за какво изобщо става дума.
То не се оказа трудно за оправната Елия. Когато Сула се завърна в Рим заедно с Луций Цезар, той завари в дома си отдавна забравената семейна хармония, както и една ведра и усмихната дъщеря, очакваща с нетърпение да бъде омъжена.
— Всичко стана точно както Публий Рутилий го беше описал в писмото си — рече щастливо жена му. — Когато се срещна с Корнелия, малкият Марий се държа отвратително. Бедното момиче! Беше тръгнало за къщата на Гай Марий изпълнено с любов и надежда, навярно си е представяло, че любимият й ще облегне глава на скута й или ще заплаче на рамото й. Вместо това той беснееше, задето кадетската комисия на Сената му е наредила да остане в щаба на досегашната си армия. По всяка вероятност заместник на Гай Марий ще бъде някой от новоизбраните консули, а малкият ги мрази и двамата. Предполагам, че си е правил някакви сметки да бъде прикачен към теб, но комисията твърде хладно му е отказала.
— Толкова по-добре за самия него, защото ако наистина бе дошъл при мен, приемът щеше да е още по-хладен — закани се мрачно Сула.
— Това, което го е ядосало най-много, не е бъдещият му началник, а самият факт, че никой не го иска при себе си. Колкото и да оправдава неуспеха си с непопулярността на баща си в Сената, малкия Марий добре си дава сметка, че отрицателното отношение на хората се дължи най-вече на самия него. — Елия буквално сияеше от радост, докато изливаше злобата си върху главата на Марийчо. — Не му се щеше Корнелия нито да му съчувства, нито да го гледа с някогашното възхищение. Ако се вярва на дъщеря ти, държал се е не само резервирано, но дори невъзпитано.