— Тези триумфи са си жив срам — сподели Скавър Принцепс Сенатус пред Луций Корнелий Сула. — Първо Луций Юлий, сега Гней Помпей, това минава всяка мярка! Започвам да се чувствам много стар.
Сула го изгледа внимателно и си рече, че Скавър, освен че се чувства стар, изглежда така. Това беше много тревожно. Ако загубата на Гай Марий означаваше, че римските армии ще се лутат известно време като мухи без глави по полетата на Италия, то какво би представлявал Форум Романум без присъствието на Марк Емилий Скавър? Кой от всички сенатори щеше да обърне внимание на всички онези наглед незначителни, но всъщност жизненоважни събития, случващи се сред съседните на Рим страни? Кой изобщо щеше да продължи външната политика, водена от Рим в продължение на два века? Кой щеше да поставя на мястото им самонадеяните глупаци като Филип или бруталните парвенюта като Квинт Варий? Кой друг вместо него щеше да се изправи като непоклатима скала срещу всички беди, които ще връхлетят Рим? Истината беше, че откакто Марий бе покосен от удара, Скавър видимо се бе състарил; колкото и да се бяха държали за гушите през последните четиридесет години, двамата бяха един за друг като вода и въздух.
— Марк Емилий, трябва повече да пазиш здравето си! — предупреди го Сула, обзет от мрачни предчувствия.
В зелените очи на събеседника му просветнаха лукави искрици.
— Човек все някога трябва да си отиде, нали?
— Така е. Но ти просто нямаш правото да го сториш. Рим още се нуждае от теб. Ако и ти ни напуснеш, то кой ще ни спасява от нежни души като Луций Юлий Цезар или Луций Марций Филип?
Скавър се засмя.
— Това ли е най-голямото зло, което може да сполети Рим — Луций Цезар и Филип? — попита той и наклони голата си глава на една страна като някой престарял, проскубан бухал. — В някои отношения много те ценя, Луций Корнелий. Но понякога си казвам, че в твои ръце Рим би изживял много по-страшни мигове, отколкото ако се оставеше на Филип. — Щракна с пръсти. — Ти може и да не си роден войник, но повече време от кариерата си на сенатор прекара по бойните полета. А съм забелязал, че дългата военна служба превръща сенаторите в пълни автократи. Вземи например Гай Марий. Когато един пълководец заеме политически пост, той е нетърпелив да постигне желаното и твърде често гледа да се освободи от рамките, които му поставят традицията и толерантността.
Двамата разговаряха пред книжарницата на Созий на Аргилетум, където се намираха и няколко от най-реномираните сергии за храни в цял Рим. Докато обсъждаха бъдещето на Рим, те добре си похапваха сладкиши от грозде и захаросан крем; в близост до тях дебнеше някакъв светлоок младеж, който си изкарваше прехраната с легенче топла вода и суха кърпа; сладкишите на продавача в съседство бяха лепкави и мазни и двамината сенатори с готовност бяха откликнали на деловата му оферта.
— Когато дойде моето време, Марк Емилий, ще постъпя с Рим в зависимост от това, какво представлява самият той. В едно мога да те уверя: няма да позволя днешните римляни да опозорят имената на предците си. Нито ще позволя отново властта да отиде в ръцете на хора като Сатурнин — зарече се твърдо Сула.
Скавър привърши със закусчицата си и щракна с мазните си пръсти, за да уведоми светлоокия, че ще се възползва от услугите му. Подаде мръсните си ръце на момчето и след като внимателно се увери дали работата е била свършена както трябва, му даде цяла сестерция като възнаграждение. Сетне изчака Сула да си измие на свой ред ръцете (и да подаде доста по-скромна монета) и продължи по темата.
— Някога имах син — каза Скавър най-невъзмутимо, — но синът ми не се оказа мъж на място. Колкото и да беше мил и любезен, беше твърде страхлив и слабохарактерен, за да защити името си. Сега имам втори син, твърде малък, за да знам какво ще излезе и от него. И все пак едно нещо научих, Луций Корнелий, а то е, че колкото и славни да са нашите предци, бъдещето принадлежи единствено на потомците ни.
Сула изкриви лице.
— И моят син умря, но за разлика от теб друг не ми се роди.
— Значи така ти е било писано.
— Мислиш ли, че боговете наистина имат пръст в тези неща, Принцепс Сенатус?
— Убеден съм. Ето, погледни ме, цял живот ролята ми е била да ограничавам амбициите на Гай Марий. Рим имаше нужда от мен и аз бях на неговите услуги. Напоследък обаче ми се струва, че ти приличаш много повече на Марий, отколкото на Скавър. А не виждам някой, който да ти се противопоставя. В крайна сметка това може да се окаже много по-пагубно за нашите мос майорум от появата на хиляда Сатурниновци на Форума.