— Вършете работата си, трибуни! — извика високо Марий, когато най-сетне започна да диша спокойно.
— Доведете затворника Тит Титиний! — нареди Пизон Фруги, председател на колегията. — Членове на плебса, застанали днес всеки в своята триба, нека всички знаете защо сме се събрали! Случаят с този човек — Тит Титиний, пилус приор в легионите на Луций Порций Катон Лициниан — беше предаден на нас от римския Сенат след задълбоченото му разучаване от назначените отци. Консулът Луций Порций Катон Лициниан обвинява Тит Титиний в подстрекателство към бунт и иска от нас да му наложим най-тежкото наказание, предвидено в закона. Тъй като подстрекателството към бунт се смята за висша форма на държавна измяна, ние сме се събрали, за да решим съдбата на Тит Титиний.
Пизон Фруги замълча и изчака на рострата да бъде изведен обвиняемият — едър мъж, скоро прехвърлил петдесетте, облечен само с туника и окован с вериги за китките и глезените. Тит Титиний беше поставен най-отпред на рострата, в съседство с Пизон Фруги.
— Членове на плебса, Луций Порций Катон Лициниан е изпратил специално писмо до Сената, в което съобщава за свикания от него в рамките на римските закони общ сбор на армията; докато консулът се обръщал с реч към войниците си, обвиняемият Тит Титиний, когото всички виждате до мен, го замерил с някакъв предмет и впоследствие подтикнал всички около себе си да сторят същото. Писмото носи консулския печат.
Пизон Фруги се обърна към арестувания:
— Тит Титиний, какво ще кажеш в своя защита?
— Прочетеното отговаря на самата истина, трибуне. Наистина замерих консула с някакъв предмет — отговори центурионът, сетне добави: — Буца пръст от земята, това беше предметът, с който го замерих, трибуне. Когато го сторих, всички покрай мен последваха примера ми.
— Буца пръст от земята — повтори бавно Пизон Фруги. — Кое те подтикна да постъпиш така с главнокомандващия си?
— Това, че той ни наричаше селяндури, гадни червеи, тъпоглави провинциалисти, жалка сбирщина и така нататък! — Тит Титиний, който като римски центурион знаеше да вика, сега ревеше с пълно гърло, за да го чуят и по последните редове. — Виж сега, трибуне, когато офицерите ни наричат курове и задници, от това никой не се обижда, напротив, в римската армия подобни изрази са общоприети в общуването между началник и подчинен. — Той пое дълбоко дъх и заканително поклати глава. — Ако имах под ръка развалени яйца, щях да го замеря с тях! Но когато човек е в армията, най-подходящото средство за замерване е пръстта в краката му! Не ме интересува дали ще ме удушите, или ще ме блъснете от Тарпейската скала! Нека знаете само, че ако ми се случи пак да видя Луций Порций, ще му се случи същото, както миналия път!
Титиний се обърна към Сената и като издрънча с веригите, посочи към седналия Марий.
— Ето този там е истински римски пълководец! Служил съм при Гай Марий още като легионер в Нумидия, служил съм му и като центурион в Галия! Когато се оттеглих от войската, той ми отстъпи парче земя от собствените си владения в Етрурия. Трябва да знаете, членове на плебса, че никой римски войник не би посмял да замери Гай Марий с каквото и да било! Защото той обичаше войниците си и никога не би се държал с тях презрително, както това прави Луций Катон! А и Гай Марий не е човекът, който ще окове войника си във вериги и ще го прати на граждански съд в Рим само защото са го замерили с пръст! Пълководец като него просто би натрил собственоръчно носа на злосторника и с това случаят щеше да приключи! Казвам ти го право в очите: Луций Катон не е никакъв пълководец и под негово командване Рим никога няма да спечели победа! Истинският римски пълководец сам върши мръсната си работа, никога няма да я остави на плебейското събрание!
Кладенецът на комициите потъна в тягостно мълчание. Тит Титиний свърши със защитата си, но никой от множеството не пожела да вземе думата след него.
Пизон Фруги въздъхна.
— Гай Марий, ти как би постъпил с този човек? — попита той мъжа на стълбите.
— Той е центурион, Луций Калпурний Пизон Фруги. И както сам казва, аз наистина го познавам. Твърде е опитен, за да си позволим да го премахнем от армията. И все пак той сам не отрича, че е замерил началника си с пръст и че благодарение на него въпросният началник се е оказал зарит до коленете от войниците си. С или без провокация от страна на Луций Порций това е обида на чина. Тит Титиний не може да се върне повече при него. Иначе все едно ние сме обидили консула, който изрично е поискал да се освободи от услугите на центуриона, пращайки го при нас. Мисля, че е от интерес за цял Рим обвиняемият да бъде пратен под командването на друг началник. Дали няма да е най-добре да го върнете в Капуа, където да се заеме със старите си задължения?