— О, Гай Марий, случило се е нещо ужасно! — посрещна тя мъжа си, забравяйки, че болният не бива да бъде плашен излишно; дори и инвалид Марий оставаше единствената здрава опора, на която разчиташе Юлия.
— Какво по-точно, меум мел?
— Малкият Марий! — възкликна Юлия, но като видя очите му, бързо добави: — Не, не е мъртъв, любов моя! Нито е ранен! Съжалявам, съжалявам! Не трябваше така да те посрещам, кой знае какво си си помислил. Не зная как да ти обясня!
— Тогава седни и се опитай малко да се успокоиш. Аз ще се разположа от едната ти страна, Гай Юлий — от другата, а ти ще ни разправиш дума по дума, без да бързаш и без да нервничиш и без да плюеш като фонтана в градината.
Юлия седна на една кушетка, Марий и Цезар я наобиколиха от двете страни, хванаха я за ръцете и нежно я потупаха.
— Сега започни — подкани я Марий.
— Станало е голямо сражение с Квинт Попедий Силон и неговите марси. Доколкото разбрах, близо до Алба Фуценция. Марсите са спечелили. Но нашите успели да отстъпят, без да дадат големи жертви…
— Е, аз намирам това по-скоро за добра новина — прекъсна я съпругът й. — Давай нататък, сигурно има още.
— Луций Катон Консул бил убит малко преди синът ни да даде заповед за отстъпление.
— Синът ни е дал заповед за отстъпление?
— Точно така — рече Юлия, която с мъка възпираше сълзите си да не рукнат отново.
— И откъде знаеш всичко това, Юлия?
— Квинт Лутаций мина да те види сутринта. Бил на нещо като официална инспекция на марсийския фронт, предполагам, за да се помогне на Луций Катон с непослушните му подчинени. Но всъщност може и да бъркам — издърпа Юлия ръката си измежду пръстите на Цезар и се хвана за главата.
— Няма защо да се косим какво е търсил Квинт Лутаций на марсийския фронт — отново се опита да я успокои Марий. — Навярно той е станал свидетел на поражението?
— Не, по това време се е намирал в Тибур. След сражението легионите ни се прибрали в лагера. Доколкото той самият е разбрал, поражението е било на крачка да се превърне в пълна катастрофа. Войниците ни се биели все едно без командир. Единственият офицер, който докрай е запазил самообладание, е бил синът ни. Затова и той се сетил да заповяда отстъплението. По пътя се опитал да внесе някакъв ред сред отстъпващите, но не успял. Цялата армия била изгубила ума и дума от страх.
— Но аз продължавам да не виждам нищо ужасно за сина ни.
— В Тибур чакал и един претор. Новият легат, който бил назначен към армията на Катон. Луций Корнелий Цина… Да, сигурен съм, че така каза Квинт Лутаций. Когато армията се прибрала в Тибур, Луций Цина поел командването от малкия Марий и всичко изглеждало наред. Луций Цина дори публично похвалил сина ни за хладнокръвието му.
Юлия изведнъж закри лице с ръце и се умълча.
— Но само е изглеждало наред. Какво друго е станало?
— Луций Цина свикал съвещание да разбере кои са били причините за поражението. От целия щаб останали само няколко военни трибуни и кадети — изглежда, всички легати са намерили смъртта си, щом никой не се бил върнал в Тибур. И когато Луций Цина се опитал да изясни обстоятелствата, при които е загинал Луций Катон, един от кадетите обвинил нашия син, че го е убил!
— Разбирам — кимна Марий, сякаш новината не му бе направила никакво впечатление. — Е, Юлия, ти си тази, която знае историята. Продължавай, още не си ми казала всичко.
— Въпросният кадет твърдял, че малкият Марий напразно се опитвал да убеди Луций Катон да заповяда отстъпление. Но Катон го наругал и го нарекъл син на италийски изменник. Твърдо отказал да свири отбой и се зарекъл по-скоро да погребе цялата си армия на бойното поле, отколкото да позволи на войниците си да носят позора на поражението. В знак на презрение дори му обърнал гръб. Тогава според другия кадет синът ни забил целия си меч до дръжката в гърба му! След което сам поел командването и заповядал отстъплението.
Юлия повече не издържа и горко заплака.
— Толкова ли не можа Квинт Лутаций да ме изчака и сам да ми разкаже всичко, че сега трябва теб да те разпитвам? — измърмори недоволно съпругът й.
— Наистина нямал време, Гай Марий — изтри сълзите си тя и отново се опита да се успокои. — Бил пратен спешно в Капуа, трябвало веднага да заминава. Дори не бивало да минава през Рим, но го направил специално заради нас, затова трябва да сме му по-скоро благодарни. Каза, че ти си знаел как да постъпиш. Когато Квинт Лутаций изговаряше тези думи, по тона му пролича, че той наистина смята сина ни за виновен за смъртта на Луций Катон! Ох, Гай Марий, какво ще направиш? Какво можеш да направиш? Какво имаше предвид Квинт Лутаций, когато каза, че сам си знаел?