— Имал е предвид, че двамата с моя приятел Гай Юлий ще отидем да видим какво става в Тибур — отговори й без капка колебание той.
— Но ти не можеш да пътуваш чак дотам! — ужаси се Юлия.
— Мога и още как! Сега се успокой, жено, и кажи на Строфант да прати вест на Аврелия, че ми трябва Луций Декумий. Той ще се грижи за мен при пътуването, а момчето ще си почива.
Докато говореше, Марий не свали ръка от рамото на Цезар — не толкова в жест на приятелството, колкото в знак да мълчи.
— Нека тогава Луций Декумий те придружи сам, Гай Марий — помоли го Юлия. — Гай Юлий трябва да се върне вкъщи при майка си.
— Да, напълно си права — съгласи се Марий. — Хайде, млади Цезаре, бягай у дома!
Но той му възрази:
— Майка ми ме е предала изцяло на твое разположение, Гай Марий. Ако сега те напусна без никакво оправдание, тя много ще ми се разсърди.
В подобна ситуация Марий винаги би настоявал, но този път тъкмо Юлия, която добре познаваше нрава на Аврелия, първа отстъпи:
— Момчето е право, Гай Марий, вземи го и него!
Час по-късно слугите впрегнаха четири мулета в една каруца и Гай Марий, малкият Цезар и Луций Декумий напуснаха Рим през Есквилинската порта. Луций Декумий разбираше от работата на каруцаря и поддържаше такова темпо, че животните да издържат без смяна цялото разстояние до Тибур.
Притиснат между Марий и Декумий, малкият Цезар наблюдаваше с вълнение как мракът се спуска над пътя. Досега не му се беше случвало да пътува през нощта, но пък и бързината, с която каруцата се движеше към целта, му се струваше доста възбуждаща.
Между Цезар и братовчед му имаше девет години разлика, но понеже помнеше много неща от годините, които за другите деца оставаха напълно несъзнателни, той от личен опит знаеше, че малкият Марий не заслужава кой знае какво съчувствие и загриженост. Не че някога Марий си бе позволявал да го малтретира или дори да му говори лоши работи. Не, малкият Цезар се бе настроил срещу него заради отношението към околните. Така например през дългите години съперничество между братовчедите Марий и Сула Цезар винаги мислено бе заставал на страната на по-малкия, който и винаги оставаше онеправданият. Освен това Марий се бе отнасял изключително лицемерно към Корнелия Сула: в нейно присъствие се разсипваше да я ухажва, а обърнеше ли му тя гръб, веднага почваше да говори по неин адрес; позволяваше си да й се подиграва дори не само в кръга на братовчедите си, но и пред приятели. Това беше причината, заради която Цезар никак не се вълнуваше дали братовчед му Гай Марий ще стане обект на публичния позор или не. Като човек той му беше крайно безразличен. Но тъй като случаят засягаше пряко великия Гай Марий, а и скъпата му леля Юлия, той нямаше как да не се тревожи заедно с тях.
Когато нощта се спусна напълно, Луций Декумий предвидливо подкара мулетата в бавен ход, нищо че пълната луна осветяваше пътя далеч напред. От равномерното друсане на каруцата момчето се унесе в сладка дрямка и с глава, склонена в скута на Марий, дълбоко заспа, без да му пречи изкривеното положение на тялото му.
— Е, Луций Декумий, време е май да си поговорим за това-онова — подхвана Марий.
— Добра идея — съгласи се охотно той.
— Синът ми е изпаднал в ужасно затруднение.
— Тц-тц! — отбеляза Луций Декумий като някоя квартална клюкарка. — Не можем да си позволим подобно нещо, нали, Гай Марий?
— Обвинен е в убийството на Катон Консул.
— Ако всичко, което съм чувал по адрес на консула, е вярно, то на момчето трябва да му дадат награда за добре свършена работа.
Марий чак се затресе от смях при тези думи на спътника си.
— Да си кажа правичката, напълно съм съгласен с теб. Ако се вярва на жена ми, обстоятелствата просто са налагали подобно решение. Тоя глупак Катон е направил всичко възможно да изгуби сражението! Предполагам, че двамата му легати са загинали преди него на бойното поле, а трибуните са се размотавали като мухи без глави и са носели заповеди, които е било по-добре войниците да не знаят! Единствените офицери в щаба му, на които е можел да разчита, са били кадетите му. Стигнало се дотам, че синът ми трябвало да посъветва консула да отстъпи, преди да са ни изклали. Катон твърдо отказал и нарекъл малкия Марий „син на италийски изменник“. При което, ако се вярва на друг един кадет, синът ми забил меча си до дръжката в гърба му и наредил на войската да отстъпва.