Луната вече залязваше на запад, Гай Марий го будеше по никое време, а Цина още не предполагаше какъв смисъл ще придобие за него тази неочаквана среща; вместо това с нескрито неудоволствие навлече туниката и обувките си, приготвяйки се да говори пред един баща неприятни неща за сина му, който при това беше добро момче.
Първата изненада, която великият мъж носеше със себе си, бяха двамата му спътници — някакъв невзрачен човечец, гонещ петдесетте, и малко, доста хубавичко момченце с него. Всъщност точно момченцето вършеше най-многото работа от тримата, без да показва умора или досада. Цина би го сметнал като нищо за роб, ако не беше булата около врата му и патрицианските му маниери, издаващи принадлежност към фамилия, по-аристократична от неговата собствена. Когато Марий бе сложен да седне, момчето застана от лявата му страна, а непознатият мъж — зад него.
— Луций Корнелий, нека ти представя племенника си Гай Юлий Цезар и приятеля си Луций Декумий. Можем да говорим напълно свободно в присъствието и на двамата.
Марий хвана с пръстите на дясната си ръка китката на лявата си и я положи в скута си. На Цина му се струваше, че един парализиран човек би трябвало да изглежда по-уморен след толкова часове пътуване, още повече че новините, идващи в лагера от Рим, продължаваха да говорят за един силно обездвижен Гай Марий; докато на този тук все едно нищо му нямаше. Личеше си, че не се отказва от борбата. „Дано не ми се случи да си имам работа с него“ — помисли си неволно Цина.
— Цялата история е много тъжна, Гай Марий.
Посетителят му обходи със зорък поглед цялата палатка, сякаш търсеше някой скрит подслушвач, и като не го намери, недвусмислено попита:
— Сами ли сме, Луций Корнелий?
— Напълно.
— Добре — зарадва се той и се намести по-удобно на стола. — Източниците ми на информации бяха косвени. Квинт Лутаций минал да ме види, но не ме намерил у дома и разказал всичко, което знае, на жена ми, та аз го чух от нейната уста. Доколкото разбирам, синът ми е обвинен в убийството на консула Луций Катон по време на сражение, за което има един или няколко свидетели. Така ли е?
— Страхувам се, че е точно така.
— И колко са свидетелите?
— Само един.
— Кой е той? Може ли да му се има пълно доверие?
— Момчето е напълно почтено, Гай Марий. Публий Клавдий Пулхер, контуберналис в щаба на Луций Катон.
Марий нервно изсумтя.
— Знам ги аз тези Клавдии! Всички се славят с едно: че мразят себеподобните си и са по-твърдоглави от магарета. А също, че са по-бедни от апулийски овчари. Откъде можеш да си толкова сигурен, че свидетелят е почтен човек.
— Защото точно този Клавдий не отговаря на семейната характеристика — възрази му Цина, явно решен отрано да угаси всякакви надежди у Марий. — Всички в палатката на кадетите се изказват изключително положително за него, както и трибуните в щаба на Луций Катон. Ти сам ще се убедиш, когато го видиш. Момчето таи дълбока лоялност към всичките си колеги, нищо че е най-възрастният от тях. Говорят, че бил изключително привързан към сина ти. Доколкото разбирам, вътрешно напълно подкрепя акта на сина ти. Луций Катон не е бил обичан в собствения му щаб, какво ли остава сред армията…
— И все пак, тъкмо Публий Клавдий е обвинил сина ми?
— Чувствал го е за свой дълг.
— Нали?
Но Цина отново му възрази:
— Не си прав да го съдиш, Гай Марий! Ако обичаш, престани да разсъждаваш за миг като баща и се постави на мястото на главнокомандващия! Младият Пулхер е достоен пример как трябва да постъпи истинският римски благородник: да бъде предан на името и дълга си. Може и да не му се е харесвало, но е смятал, че е длъжен да докладва за убийството. Това е простата истина.
Едва когато Марий се опита да се надигне, се видя колко е уморен от пътуването; личеше си, че се е научил да става и сяда съвсем сам, но след дългото друсане по пътищата през нощта не би се справил без помощта на малкия Цезар. Тайнственият Луций Декумий се отдръпна, застана от дясната страна на Марий и шумно се изкашля. В погледа му Цина прочете някакво мълчаливо послание, което не успя веднага да проумее.
— Нещо ли искаш да кажеш? — попита той.
— Луций Корнелий, извинявай за въпроса, но задължително ли е утре да се разглежда делото срещу младия Гай Марий?