Цина примигна в недоумение.
— Не е задължително. Може и вдругиден.
— Тогава, ако нямаш нищо против, нека бъде вдругиден. Когато Гай Марий се събуди утре сутринта, а това няма да е много рано, той ще трябва първо да направи физическите си упражнения. Иначе положението му пак ще се влоши. Не знам дали ще разбереш, но всички тези часове на обездвижване в каруцата… — Декумий говореше изключително бавно, понеже изпитваше сериозни съмнения в граматичността на изреченията си. — Утре му се пада да поязди — три часа най-малко. Няма как, такъв му е режимът. Освен това ще е добре да му се даде случай да опознае лично този кадет Публий Клавдий. Младият Гай Марий е обвинен в углавно престъпление, а все пак баща му е човек с по-особено положение в обществото, не мислиш ли? Смятам, че би било много добра идея, ако Гай Марий се срещне с Публий Клавдий на, да речем, не толкова официално място, каквото е палатката ти. Никой от нас не искаме… не иска нещата да бъдат по-ужасни, отколкото може… могат да бъдат. Затова мисля, че ще бъде много добра идея, ако утре следобед ти събереш кадетския състав и излезем всички заедно на разходка с коне. Заедно с Публий Клавдий.
Цина го изгледа навъсен. Някакъв вътрешен глас му подсказваше, че го подтикват към действия, за които след това ще съжалява. Момчето до Марий го погледна с омайващата си усмивка и приятелски му намигна.
— Моля те, да не се сърдиш на Луций Декумий — изрече на свой ред то. — Той е най-преданият клиент на чичо ми и понякога не знае мярка в приказките си! Единственият начин да го държиш в добро настроение е да му угаждаш.
— Не мога да позволя на Гай Марий да се срещне насаме с Публий Клавдий преди началото на процеса — отказа Цина с тон на дълбоко съжаление.
Докато разговаряха, Марий не бе помръднал, а само стрелкаше с гневен поглед ту единия, ту другия, ту третия. Най-накрая така му причерня пред очите, че Цезар и Цина чак се уплашиха да не го сполети нов удар, ако не престане да ругае Луций Декумий.
— Какви са тези глупости? — нахвърли се той върху „клиента“ си. — За какво изобщо ми е притрябвало да разговарям с този стълб на воинската чест Публий Клавдий Пулхер? Ако искам да говоря с някого, това е синът ми!
— Спокойно, спокойно, Гай Марий, няма защо да се гневиш — опита се да го укроти Декумий. — Като излезем утре на разходка, ще си в много по-добра форма за процеса.
— Абе, какво ли ме прихвана да ги взимам тия двамата със себе си! — махна с ръка Марий и без ничия помощ напусна палатката. — Къде е синът ми?
Докато Луций Декумий тичаше подир побеснелия Марий, Цезар остана да прави компания на Цина.
— Не им обръщай внимание, Луций Корнелий — отново се усмихна той чаровно на объркания пълководец. — Постоянно се карат помежду си, но Луций Декумий е прав: Гай Марий се нуждае от повече сън и от малко раздвижване на чист въздух. Цялата тази работа ужасно го е разтревожила. А ние всички се надяваме той отново да се върне в строя, нали?
— Уви, това го разбирам пределно ясно — съгласи се Цина и потупа момчето по рамото; Цезар вече беше доста висок и нямаше как да го потупа по главата. — Най-добре да отведа Гай Марий при сина му. — Той взе една от главните в палатката си и последва масивния силует на Марий в тъмното. — Синът ти е ей там, Гай Марий. Заради условностите съм го настанил в самостоятелна палатка, където да го държат под надзор. До деня на процеса не му е позволено да разговаря с никого.
— Предполагам, сам разбираш, че решението на съда ти няма окончателна сила — подметна старият воин, докато вървяха между палатките. — Ако обявите сина ми за виновен, ще настоявам той да бъде съден повторно в Рим от сенатори.
— Разбирам — отвърна му Цина с безизразен глас.
Когато баща и син кръстосаха погледите си, малкият Марий, като че ли по-скоро се уплаши, но успя да се овладее. Когато обаче на входа на палатката се появиха Луций Декумий и Цезар, той не се сдържа и тревожно попита:
— За какво си ги домъкнал тия със себе си?
— За да ми правят компания по пътя — отговори рязко баща му и също тъй рязко даде знак на Цина да го остави насаме със сина му. Щом той се отдалечи, с помощта на Цезар Марий се отпусна на единствения стол в палатката. — Е, синко, бурният ти нрав най-сетне успя да те завре в казана с врялата вода, а? — По тона му личеше, че отговорът на сина му изобщо не го интересува.
Малкият Марий го зяпна в пълно недоумение, сякаш се надяваше нещо да му подскаже какво точно има предвид баща му. Най-накрая тъжно въздъхна и поклати глава.