— Но ти рискува живота си!
— Ти за живота ми не се тревожи! Знам как да си го пазя. Когато го оставя да ме напусне, значи не съм знаел повече за какво да го използвам.
Цезар се отскубна от прегръдката на Луций Декумий и отиде да види как се чувства Гай Марий.
Объркан и смутен, Луций Корнелий Цина наля две чаши вино веднага щом двамата с Гай Марий се прибраха в палатката на командващия в лагера. Луций Декумий бе отвел малкия Цезар да ловят риба във водите на Анио, а останалите от групата си търсеха помощници да съберат останките на Публий Клавдий Пулхер и да му устроят погребение.
— Не крия, че инцидентът се оказа крайно навременен, що се отнася до мен и до сина ми — отбеляза със завидно безочие Марий, докато отпиваше от виното си. — Без Публий Клавдий като свидетел делото просто отпада.
— Това беше нещастен случай — сякаш се опитваше сам да се убеди Цина. — Не можеше да е друго, освен нещастен случай!
— Със сигурност не би могло да бъде нещо друго. Та аз едва не изгубих племенника си! Той ми е по-скъп дори от родния ми син.
— Не мислех, че има надежда момчето да се спаси.
— Аз пък мисля, че самото то е въплъщение на надеждата — рече философски чичото. — Ще трябва отсега да го наглеждам, че току-виж ме засенчил.
— О, богове, каква бъркотия! — държеше се за главата Цина.
— Признавам, че не е добро начало за нечия кариера на пълководец — съгласи се Марий.
— Със сигурност ще се справя по-добре от Луций Катон!
Старият воин се усмихна.
— Обратното би ти било трудно, дори да искаш! Но да не си кривя душата, Луций Корнелий, за мен ти си обещаващ главнокомандващ. И съм ти изключително признателен за разбирането и търпението, които прояви. Изключително признателен! — наблегна той.
Някъде в дъното на съзнанието си Цина, като че ли чу звъна на много монети; или може би това бяха каскадите на Анио, където онова невероятно момче безгрижно ловеше риба?
— Кой е най-важният дълг за нас, Гай Марий? — внезапно попита той.
— Нашият най-важен дълг, Луций Корнелий, е дългът пред семейството.
— Не е ли към Рим?
— Че какво е Рим, ако не всички римски семейства, взети заедно?
— Да… Да, предполагам, че си прав. И онези от нас, които са наследили или са си извоювали правото да управляват, правят всичко възможно, за да предадат това си право на потомците, нали?
— Точно така — съгласи се Гай Марий.
7
След като според думите на малкия Цезар омагьоса Катон Консул и го лиши от възможността да воюва срещу марсите, Луций Корнелий Сула предприе всички нужни ходове, за да възвърне в римски ръце териториите, отнети от италийците. Макар официалният му пост да продължаваше да бъде този на висш легат, той фактически се беше превърнал в главнокомандващ целия южен театър на бойните действия. Сула беше сигурен, че никой от консулите, още по-малко от сенаторите, би му се бъркал в работата — стига, разбира се, той да постигнеше поне някакви успехи. Италия беше уморена; от двамата водачи на италийските народи единият — марсът Квинт Попедий Силон — дори би приел да капитулира, ако не беше другият — самнитът Гай Папий Мутил — да го възпре. Сула добре познаваше самнитския нрав и беше сигурен, че докато Мутил не се убеди в пълното поражение на войските си, никога не би се съгласил на мир с Рим.
Първото, което Сула стори, представляваше тайна и съвсем изненадваща маневра. За свое щастие той разполагаше с човека, който да я извърши както трябва. Ако планът успееше, щеше да ознаменува началото на самнитския край и пълната римска победа в Южна Италия. Без дори да съобщи на Катул Цезар в Капуа с каква цел изтегля двата най-добри легиона от армията, действаща в Кампания, Сула ги натовари посред тъмна нощ на товарните кораби, закотвени в пристанището Путеоли.
Начело на легионите застана легатът Гай Косконий, който получи от началника си съвсем ясни и подробни заповеди. Трябваше да заобиколи южния край на италийския ботуш и да акостира по източните му брегове някъде около град Апенеста в Апулия. Пътуването можеше да се раздели на три големи отсечки. По време на първата — на юг, покрай западното крайбрежие на полуострова — никой нямаше да се учуди кой знае колко от римската ескадра; из цяла Италия се разнасяха слухове за поредното въстание в Сицилия и в това, легионите да се запътят към острова, нямаше нищо нелогично. През втория етап от голямата обиколка корабите щяха да следват все така брега и да се правят, че целта им е да снабдят с провизии откъснатите римски градове като Кротон, Тарент и Брундизиум. Във всяко едно от пристанищата офицерите усилено трябваше да разправят как отивали към Мала Азия. За по-голяма сигурност Сула беше говорил и на войниците, че задачата им се отнася именно до далечната задморска провинция. Когато най-после ескадрата напуснеше Брундизиум и предприемеше последната, най-кратка, част от пътуването си, всички жители на града трябваше да останат с впечатлението, че легионите отиват в македонското пристанище Аполония, от отсрещната страна на Адриатика.