Сенатът се събра отново на заседание още на следващия ден. Щом пое функциите на първи консул и получи фасциите, символизиращи върховната власт в града, Сула веднага събра събратята си на работа. По време на новогодишните церемонии назначените отци най-сетне назначиха и своя нов принцепс сенатус. Наричаше се Луций Валерий Флак — същата онази „сламена кукла“, служила за колега на Гай Марий по време на последния му шести консулски мандат. Именно на неговите плещи бе паднала непосилната задача да усмири развилнелия се Сатурнин, когато Марий се бореше с мозъчния удар. Именно заради тези си не особено успешни прояви в миналото Флак не можеше да се нарече особено добър избор, но пък и Сенатът трябваше да се примири с толкова различни ограничения, разпоредби и прецеденти, че Луций Валерий остана единственият възможен кандидат за поста. Беше патриций, стоеше начело на сенатска декурия, имаше зад себе си и консулски, и цензорски мандат, а в крайна сметка от всички сенатори на него му се събираше най-много време, прекарано в качеството на интеррекс (в случай, че някой от римските консули умре по време на служба и не бъде избран консул суфектус да го замести до края на мандата, Сенатът се разделя на групи от по десет души — декурии, — начело на които застава по един патриций. Всеки от представителите на въпросните декурии заема на свой ред поста на интеррекс в продължение на пет дни, през което време се ползва с всички пълномощия на консула и се обгражда с неговите символи на властта). Никой обаче не си правеше илюзиите, че Флак ще успее достойно да замести покойния Марк Емилий Скавър. Самият Флак не вярваше в това.
Още преди официалното откриване на заседанието принцепс сенатус се приближи към консула Сула и започна набързо да му изброява проблемите в Мала Азия. От притеснение обаче не можа да изрече нито едно смислено и граматически издържано изречение, пък и си личеше, че не е особено запознат с темата; затова Сула доста нелюбезно го отпрати на мястото му и нареди ауспициите да бъдат проведени. Понеже сам бе избран отскоро за авгур, консулът лично извършваше ритуала в компанията на Ахенобарб Понтифекс Максимус. „Още един, който не изглежда никак добре напоследък“ — помисли си с известна тъга Сула. Сенатът беше в доста окаяно положение.
Откакто се беше завърнал в Рим в началото на декември; той не си беше губил времето напразно. Като се изключат посещенията у приятели, пазарлъците с Магий от Велабрум, бъбренето с Гай Марий, както и досадните мигове с Елия, бъдещият консул бе вършил и полезна работа. Понеже не само той, но и всички останали знаеха, че ще спечели предстоящите избори, Сула отрано беше влязъл във връзка с най-видните представители на конническото съсловие, или поне с онези, които лично уважаваше и смяташе за способни люде. Разговарял бе и с много от сенаторите, останали по една или друга причина в Рим (като например с градския претор Марк Юний Брут), или с хора като Луций Декумий, виден член на четвъртата имуществена класа, пазител на кръчмата на кръстопътя.
Време беше да се изправи пред Сената и да се разбере, че докато той, Луций Корнелий Сула, е на власт, няма да позволи на никого безнаказано да го предизвиква.
— Принцепс Сенатус, назначени отци, аз не съм оратор — започна той, застанал абсолютно неподвижно до куриатния си стол на подиума за магистратите, — затова ще ви лиша от удоволствието да слушате изтънчени речи. Това, за което ще ви говоря сега, а и всеки друг път, ще бъдат само голи факти, придружени с най-общо изложение на мерките, които смятам да предприема като управник. Вие можете да обсъждате тези мои, предложения, ако намерите това за необходимо, но нека отсега ви напомня, че войната още не е приключила окончателно и че ще бъде много жалко, ако пилеем ценното си време за излишни празнословия. Никой няма да ми позволи да остана по-дълго от абсолютно необходимото в Рим. Затова бъдете отсега предупредени, че ще се отнасям изключително строго към всички членове на августейшата ни институция, които използват дадените им от закона пълномощия, за да ми пречат на работата заради личните си интереси и хорската суета. Рим е в тежко положение и не може да си позволи лукса някакви псевдополитици като Луций Марций Филип да разиграват същите театрални сцени както приживе на Марк Ливий Друз… Надявам се да си си отворил добре ушите, Луций Марций!