— Толкова съм си ги отворил, Луций Корнелий, че чак усещам как плющят на течението — отвърна му спокойно Филип.
Ако Филип имаше насреща си друг човек, може би щеше да получи някоя остра реплика в отговор на плоската си шега. Сула обаче разчиташе единствено на убийствения си поглед. Светлите му ириси започнаха да обикалят редовете сенатори, сякаш търсеха у всекиго премълчани грехове. Новият консул искаше с мълчанието си да убеди всички присъстващи, че Сенатът вече не е място за безсмислена духовитост. Под тежестта на ледения му поглед смехът на колегите му внезапно секна и слушателите му се приведоха напред, очаквайки с нетърпение продължението на речта му.
— Предполагам, сред нас няма хора, които да не разбират тежкото финансово положение на Рим; не само на държавния бюджет, но и на огромния дял от съгражданите ни. Градските квестори вече имаха случай да ме уведомят за печалното състояния на хазната. Тя е практически опразнена. В същото време квесторите на хазната ми представиха сметките за колосалните дългове, които Рим има да изплаща на различни частни и юридически лица в Италийска Галия. Въпросната сума вече надхвърля три хиляди сребърни таланта и постоянно се увеличава по две основни причини: първата е, че Рим е принуден и занапред да купува оръжие и други стоки от въпросните частни и юридически лица; втората е, че докато не започнем с изплащането на дълговете си, остават и лихвите, а напоследък се оказва, че не можем да платим и тях. Излиза, че римската хазна има да плаща лихви върху неплатените лихви. Заради всичко това стопанската дейност в самия град е почти замряла. Онези, които са направили грешката да заемат твърде много пари, сега не могат нито да си ги върнат, нито да получат дължимите лихви, нито дори лихвите върху лихвите. Още по-зле естествено са длъжниците, които от ден на ден затъват във все по-непоносими борчове.
Очите на Сула замислено се спряха върху лицето на Помпей Страбон, който заемаше един от столовете в близост до Марий. Кривогледият Помпей беше забил поглед върху носа си и сякаш не слушаше с особен интерес словото на консула. Ако Сула го наблюдаваше толкова продължително, то бе, за да внуши у останалите сенатори, че нещата нямаше да са толкова зле, ако предишните управници бяха отделили известно време и на вътрешните дела на държавата, вместо да се пилеят по далечни походи. След като градският претор бе заклан от тълпата, а Катон Консул — убит от войниците си, именно Помпей Страбон трябваше да се погрижи за разсипаните финанси на страната.
— Ето защо предлагам на назначените отци да гласуват сенатски консулт до трибутните комиции с настояване да се приеме следният лекс Корнелия: всички финансови длъжници за последните години, независимо дали притежават римско гражданство или не, са задължени да плащат единствено първоначалната лихва, сиреч лихвата върху получения заем, според уговорката, сключена със заемодателя при даването на заема. Да се забрани изискването на лихва върху лихвите, както и вторично да се увеличава договорената лихва от страна на заемодателя.
Тук и там се дочу недоволно мърморене, естествено от страна на тези, които бяха давали заеми, но неопределената заплаха, която тегнеше около тайнствената личност на Сула, караше дори и най-засегнатите от предложението му да замълчат. Той заслужаваше да бъде слушан. Във всичките си думи и дела се проявяваше като истински римлянин. Притежаваше едновременно огромната енергия на застаряващия Гай Марий и стила на покойния Марк Емилий Скавър. Никой, дори Луций Касий, не можеше да си представи как Луций Корнелий Сула ще позволи да се разправят с него по начина, по който се бяха разправили Авъл Семпроний Азелион. Да посегнеш на живота на човек като консула, бе все едно да посегнеш на своя.
— В една гражданска война никой не печели — продължи Сула. — Войната, която скоро ще приключим, е тъкмо гражданска. Мое лично мнение е, че никой италиец не може да стане истински римлянин. Но понеже сам съм се родил римлянин, принуден съм да се съобразявам с приетите закони, включително и с този за раздаването на римско гражданство сред всички жители на Италия. Войната не донесе плячка на римските легиони, никой от победените народи не може да заплати на Рим обезщетение, с което да възстановим загубите си. Ако мога да се изразя по-образно, с цялото си сегашно богатство Италия едва ли би могла дори да покрие храма на Сатурн със сребро.