— Отговорът ми се струва задоволителен! Благодаря Луций Корнелий — кимна му Филип от мястото си.
— Моля, Луций Марций. Искам да кажа, че те моля повече да не ми задаваш подобни въпроси. Разбран ли съм?
Разбира се, дебатите не приключиха с това. Сула и не допускаше, че законопроектите му ще бъдат приети без всякаква опозиция. Но дори сред най-едрите лихвари в Сената нямаше достатъчно сили за опозиция, след като за всеки беше ясно, че нещо е по-добре от нищо. С приемането на лекс Корнелия на заемодателите се гарантираше погасяването на поне част от задълженията, докато иначе кой знае… Освен това Сула не бе стигнал чак дотам, че да премахва всякакво изплащане на лихвите.
— Държа да се проведе гласуване — поиска Сула, щом му дотегна от изказванията на колегите му сенатори; нямаше защо да се губи излишно време в приказки.
Гласуването само доказа силното мнозинство, на което можеше да разчита за момента първият консул; Сенатът веднага изготви нужния официален консулт, с който да призове трибутните комиции в подкрепа на двата законопроекта. Лично Сула щеше да ги представи пред народното събрание на първото негово заседание.
Преторът Луций Лициний Мурена, станал известен не толкова с политическата си активност, колкото с гениалното си хрумване да отглежда сладководни змиорки за трапезата на римския политически елит, предложи на Сената да се преразгледат актовете на Варианската комисия. Крайно време било осъдените на изгнание от Квинт Варий да се завърнат по домовете.
— Иначе излиза, че ние хем даряваме римско гражданство на половин Италия, хем третираме като престъпници онези, които се бориха за това. Докато италийците получават гражданство, техните истински благодетели се оказват лишени от него! — говореше разгорещено Мурена пред Сената. — Време е да се върнат в Рим и да заемат своето достойно място в обществения живот на нашия град!
Публий Сулпиций скочи от пейката на трибуните и се обърна към куриатния стол на консула.
— Може ли да говоря, Луций Корнелий?
— Имаш думата, Публий Сулпиций.
— Винаги съм бил близък приятел на покойния Марк Ливий Друз, нищо че не споделях политическите му възгледи по италийския въпрос. Като негов приятел обаче винаги съм изразявал несъгласието си с методите, които Квинт Варий прилагаше при работата на собствените си съдилища. Редно е да се запитаме колко от жертвите на Варианската комисия наистина могат да се нарекат изменници и колко други бяха осъдени само и единствено защото не допадаха на въпросния Квинт Варий. И все пак създадените съдилища отговарят на римските закони, те се и появиха по чисто законодателен път. Дори в настоящия момент тяхната функция не е отнета; нещо повече, Варианската комисия е единственият правораздавателен орган, който продължава да работи. Ето защо трябва да се примирим с факта, че той представлява напълно законна гражданска институция и че издадените от него присъди трябва да останат в сила. Затова отсега предупреждавам Сената, че всеки опит да се върне от изгнание който и да е от осъдените от Варианската комисия ще срещне моето непоколебимо вето.
— Също както и моето — подкрепи го веднага Атистий.
— Ако обичаш, Луций Лициний, седни си на мястото — подкани претора Сула.
Мурена се отпусна тежко на стола си, видимо разочарован от неочакваната съпротива, а скоро след това Сенатът закри първото си заседание под председателството на новия консул Сула.
Малко преди да излезе на площадката пред Курията, той беше застигнат от Помпей Страбон, който го дръпна за ръката.
— Бих искал да поговорим на четири очи, Луций Корнелий.
— Разбира се — съгласи се веднага Сула, за когото това беше добър повод да избяга от Марий, който го чакаше на изхода, а той далеч нямаше намерение да разговаря точно с него. Молбата на Помпей го спасяваше от конфузното положение.
— Сега, след като успя да наредиш финансовите дела на Рим според желанията си — започна Помпей със своя наглед безизразен глас, каращ мнозина да тръпнат от страх, — предполагам, следващата ти работа ще е да разпределиш командването на римските армии.
— Точно така, Гней Помпей, надявам се възможно по-скоро да свърша и с този проблем — отговори му спокойно, тъй като очакваше подобен въпрос. — Заради изключителната му важност редно беше да го обсъдим в Сената още вчера, когато Сенатът ратифицира назначението на провинциалните управници, но както дадох да се разбере от речта ми днес, аз лично гледам на войната с италийците като на гражданска, затова предпочитам командването на армиите да бъде разгледано на редовно заседание.