Прасчо Младши се почеса по тила и поклати глава.
— Защо точно тя? Откакто я посетих за последно след смъртта на Марк Емилий, Далматика напълно изчезна от полезрението ми. Тя може и да ми се пада първа братовчедка, но от времето на онази тъжна афера с Луций Корнелий — бре, какво съвпадение — беше обречена на същински затвор, много по-страшен, отколкото да я бяха затворили в Лаутумиите. — Метел продължаваше да гледа в недоумение приятеля си. — Като изпълнител на завещанието ти все ще си я срещал през последните няколко месеца.
— Нека все пак ти отговоря на първия въпрос, защо точно тя. Е, предполагам, че парите й донякъде обясняват нещата — рече Мамерк. — Колкото до втория ти въпрос, наистина съм я навестявал няколко пъти след смъртта на Марк Емилий, но не толкова често, колкото ми се полагаше според поетите задължения. Когато съпругът й почина, аз още бях на бойното поле, но заради завещанието на Марк Емилий и купищата неуредени въпроси след смъртта му трябваше да се върна веднага. Тогава се видях за пръв път с Далматика. Да ти кажа искреното си мнение, младата вдовица хич не жалеше покойника. Много повече я занимаваше мисълта за децата. Естествено на мен това не ми направи много лошо впечатление. В крайна сметка възрастовата разлика между нея и Марк Емилий беше твърде голяма, за да могат истински да се сближат. Четиридесет години, нали така?
— Мисля, че нещо такова. Спомням си, че когато я омъжиха, изпитвах известно съчувствие към братовчедка си. По принцип тя трябваше да отиде за сина на Марк Емилий, но той се самоуби. На баща ми му хрумна да я даде тогава на приятеля си, въпреки възрастта му.
— Това, което ми направи най-голямо впечатление у Далматика, беше свенливостта й — продължи да разправя Мамерк. — Може и да не е било свенливост, а просто липса на всякакво самочувствие. Макар да я убеждавах, че нищо не я задържа насила в къщата й, тя така и не пожела да се покаже на улицата. Пък и къде да отиде, след като няма изобщо приятели?
— Че и откъде да има приятели? Като ти казвам, че Марк Емилий я осъди на затвор, имах го предвид съвсем буквално — отговори му Метел Пий.
— Откакто той умря — размишляваше Мамерк, — Далматика остана съвсем сама в дома му, заедно с децата и неколцина роби. Поради липсата на работа разпродадохме останалите. Когато обаче й предложих да покани тази или онази леля или братовчедка да живее у дома й, Далматика се оказа доста притеснена. Не искаше и да чуе някой отново да я наглежда. Най-накрая се принудих да наема семейство добре образовани люде с известна репутация да живеят с нея. Тя добре разбира правилата, с които е длъжна да се съобразява една римска вдовица, особено като се има предвид някогашната й забежка; но предпочиташе да живее с непознати, отколкото с представители на фамилията. Цялата тази история е толкова жалка, Квинт Цецилий! На колко години беше братовчедка ти, когато се влюби в Луций Корнелий? На деветнайсет или бъркам? Тогава мъжът й беше на шейсет!
Прасчо вдигна рамене.
— В брака има винаги известна доза късмет, Мамерк; или случваш на партньор, или не. Погледни мен например. Женен съм за по-малката дъщеря на Луций Крас Оратор, чиято голяма сестра има вече трима синове. Докато моята Лициния продължава да стои бездетна; и то не е, защото не сме се старали, имаш думата ми! Вече се замисляме дали да не поискаме някой от племенниците й за осиновяване.
Изведнъж Мамерк сбърчи вежди, сякаш беше осенен от идея.
— Знаеш ли какво ти предлагам. Защо ти не направиш като Луций Корнелий! Веднага се развеждаш с Лициния, задето не ти е родила дете, и се оженваш за братовчедка си Далматика.
— Не, Мамерк, няма да стане — поклати главата Прасчо. — Твърде съм привързан към жена си, за да я оставя.
— Тогава трябва да се замислим сериозно за предложението на Луций Корнелий?
— О, да, разбира се. Луций Корнелий може и да не е богат, но у него има нещо изключително важно в днешни времена: той се е родил велик човек. Братовчедка ми Далматика вече имаше случай да споделя леглото на един велик човек, редно е да я представим на друг. Луций Корнелий тепърва започва своето издигане в обществото, Мамерк. Всъщност не знам откъде ми е дошла подобна идея, след като един консул няма какво практически повече да гони. Но той ще продължи напред! Сигурен съм, че ще го стори. Той не е нито Марий, нито Скавър, ала съм сигурен, че ще успее да затъмни славата и на двамата.
При тези думи на домакина си Мамерк на свой ред стана да си ходи.