— По-скоро тази тук ми прилича на килия — рече Далматика с известна ирония.
— Едно ново начало би означавало и нов дом — взе отново думата Метел Пий, за да помогне на Мамерк. — Ако Луций Корнелий даде съгласието си, можем веднага да намерим друга къща с подобни размери. В крайна сметка и двамата с него заемате високо място в римското общество. По принцип твоята зестра представлява сумата, която ти завеща навремето покойният ти баща, чичо ми Далматик. Ти можеш да се разпореждаш и със значителното наследство, което ти е отредил Марк Емилий, макар то да не може да се счита за зестра. Все пак в името на твоя личен интерес двамата с Мамерк Емилий ще се погрижим всичко твое да си остане твое. Не мисля, че ще бъде разумно да оставяш Луций Корнелий да се разпорежда с парите ти.
— Както желаете — вдигна рамене Далматика.
— Тогава не ни остава нищо друго, освен да попитаме Луций Корнелий съгласен ли е с нашите изисквания. Ако всичко е наред, можем да насрочим сватбената церемония за утре в шест часа след изгрев-слънце, на това място. Докато не ви намерим по-подходящо жилище, ще се преместиш в дома на Луций Корнелий — довърши с условностите Мамерк.
И понеже Луций Корнелий се съгласи с всички поставени от двамата попечители условия, без дори да промени изцяло безразличното си изражение, двамата с Цецилия Метела Далматика сключиха брак точно в шестия час на другия ден. Обредът бе извършен от самия Метел Пий, Мамерк играеше ролята на свидетел. Всички излишни усложнения бяха спестени; кратката церемония — Сула нямаше да допусне втори път грешката да сключи конфареацио — скоро приключи и двамата младоженци се запътиха към къщата на съпруга, придружени от двете деца на Далматика, Метел Пий, Мамерк и тримата роби, с които невестата не бе пожелала да се раздели.
Когато Сула грабна новата си жена да я пренесе през прага на дома си, Далматика потръпна в неприятно усещане. Лекотата, с която мъжът й изпълняваше за трети път добре заучения жест, не я зарадва никак. Мамерк и Метел Пий бяха поканени да изпият по чаша вино, но си тръгнаха толкова бързо, че новият иконом Хризогон, който развеждаше децата и възпитателя им из къщата и ги запознаваше с новото им жилище, дори не успя да ги изпрати, както повеляваше учтивостта. Другите двама роби стояха в единия край на перистила и се чувстваха като изгубени деца в чуждия дом.
Младоженците бяха оставени съвсем сами в атрия.
— Е, жено — рече без всякакви церемонии Сула, — случи ти се пак да се омъжиш за стар мъж. Писано ти било и два пъти да бъдеш вдовица.
Далматика изгледа Сула с недоумение, без да знае какво да му отговори.
— Ти не си стар, Луций Корнелий!
— Нали, само на петдесет и две… Когато жена ти още няма трийсет, това си е чиста проба старост.
— В сравнение с Марк Емилий ти си същински младеж!
Сула отметна глава и бурно се засмя.
— Има само едно място, където подобна забележка може да се провери — рече той и грабна повторно Далматика на ръце. — Днес няма да вечеряш, жено! Време е за лягане.
— Но децата! Нова къща…
— Вчера, след като се разведох с Елия, си купих и нов иконом. Много оправен тип. Казва се Хризогон и е мазен грък от най-гнусната порода. Достатъчно е да разберат, че господарят им ще ги разпъне на кръст за всеки пропуск, и можеш да разчиташ на тях. — Сула присви устни. — За децата ти ще се грижат добре. Хризогон ще има дълго време да ми се подмазва.
Още щом положи новата си съпруга на брачното легло, Сула доби ясна представа в какво са се изразявали съпружеските й отношения с покойния Скавър. Щом той я пусна, Далматика скочи като ужилена и бръкна в сандъка с дрехи, който робите бяха оставили преди малко в спалнята, и извади прилежно сгънатата си нощница. Докато я гледаше и не можеше да повярва на очите си, Далматика му обърна гръб, отпусна горния край на кремавата си, вълнена роба и след като я захвана здраво под мишница, успя да провре глава през дупката на нощницата и без да показва нищо от прелестите си — да се преоблече. Досега беше облечена като за през деня, вече беше готова за нощта. Във всеки случай той не можа да зърне нищо от тялото й!