— Принцепс Сенатус, назначени отци, Сенатът е поставен пред тежка криза, засягаща го в самото му съществуване — заговори Сула, застанал както обикновено като каменна статуя пред куриатния си стол. Единствено дясната му ръка се мърдаше, докато разгръщаше някакъв пергаментов свитък. — Донесъл съм списъка на всички онези колеги — сенатори, които повече няма да видим сред нас в Курия Хостилия. Всички те, както се досещате, са вече покойници. Общият им брой надвишава цифрата сто. Вярно, че сред въпросните стотина покойници повечето са с ранг на педарии и дори да бяха живи, нямаше да вземат участие в дискусиите, нямаше да дадат съществен тласък върху римската държавна политика. Техният опит в правото и законодателството не бе по-голям, отколкото на нас, сега присъстващите в тази зала. Но сред това множество от покойници има и такива, които никога не ще прежалим; това бяха хората, способни да ръководят съдилища, да играят ролята на съдии и арбитри при най-сложните правни казуси, да изготвят законопроекти, да съдействат за тяхното усъвършенстване и което е най-важното — да управляват страна! Засега никой от тях не е бил заместен. И още по-лошо, не виждам дори опит да бъде заместен!
Нека изброя имената на тези, за които говоря: цензорът и принцепс сенатус Марк Емилий Скавър; цензорът и върховен понтифекс Гней Домиций Ахенобарб; консуларният сенатор Секст Юлий Цезар; консуларният сенатор Тит Дидий; консулът Луций Порций Катон Лициниан; консулът Публий Рутилий Луп; консуларният сенатор Авъл Постумий Албин; преторът Квинт Сервилий Цепион; преторът Луций Постумий; преторът Гай Косконий; преторът Квинт Сервилий; преторът Публий Габиний; преторът Марк Порций Катон Салониан; преторът Авъл Семпроний Азелион; куриатният едил Марк Клавдий Марцел; народният трибун Марк Ливий Друз; народният трибун Марк Фонтей; народният трибун Квинт Варий Север Хибрида Сукронензис; легатът Публий Лициний Крас Младши; легатът Марк Валерий Месала.
Чак сега Сула се спря и изгледа с известно задоволство смълчаната си аудитория. Личеше си, че всички присъстващи са поразени от прочетения списък.
— Да, разбирам мълчанието ви — продължи този път със спокоен, почти благ глас. — Едва когато стигнем до последното име в този дълъг свитък, ще си дадем сметка колко от големите римски мъже са си отишли, колко от младежите, на които сме залагали надежди, така и няма да ги оправдаят. Седем консули и още седем претори са намерили смъртта си през последните две години. Четиринайсет души, които бяха призвани да седят сега сред нас, да ни напътстват с мъдростта си на управници, да коментират законопроектите на младите, да закрилят римските мос майорум. Сред току-що изброените стояха имената и на още поне шестима, които се готвеха да поемат факлата на управлението и да се наредят рамо до рамо с водачите на Сената. Нататък следват и други имена, сред тях и такива на народни трибуни, които може и да не са си спечелили голяма известност като такива, но бяха хора с опит и способности.
— О, Луций Корнелий, та това е пълна трагедия! — хвана се за главата Флак Принцепс Сенатус.
— Да, Луций Валерий, това е трагедия — съгласи се Сула. — В списъка липсват също така имената на онези колеги, които все още се радват на здраве и живот, но по една или друга причина са откъснати от работата си в Сената; някои от тях изпълняват дълга си из задморските ни провинции, други воюват по различните краища на полуострова. Към списъка обаче спокойно бихме могли да прибавим и онези сенатори, които се видяха осъдени на заточение от Варианската или Плавтианската комисии. Или като Публий Рутилий Руф.
Ето защо се обръщам към уважаемите цензори Публий Лициний и Луций Юлий да направят всичко по силите си, за да изпълнят полагащата им се част от задълженията на Сената. Нека дадат шанс на хората със способности, влияние и лична амбиция да се присъединят към така изтънелите редици на римските сенатори. Нека сред педариите бъдат посочени онези, които да получат право на участие в сенатските обсъждания и да си пробият по-лесно път до управленските постове в страната. Не само това, но все по-често Сенатът не може да събере кворум, за да провежда заседанията си. Как може римският Сенат да защити мястото си на най-важна институция в държавата, ако не може дори да събере кворум?
И така Сула изпълни достойно ролята си в гражданската власт на Рим. Каквото беше по силите му за съживяването на Рим той го стори; най-накрая дори си позволи публично да порицае двамина цензори, бягащи от задълженията си. Време беше да се приключи и войната срещу Италия.